True Love

Глава 14

Джънгкук направи крачка назад. Баща му дойде до вратата, но усмивката му се скри моментално, след като видя израженията и на трима ни.

-Сине, добре ли си? Какво става? Влезте...нека се разберем вътре.

Мама ми помогна да вляза вътре, защото наистина не се чувствах добре. Когато влязохме във всекидневната, Джънгкук помогна на мама да ме оставят на дивана.

Гледна точка Джънгкук:

Когато видях Лин и майка й пред вратата, имах чувството, че всичко в мен се преобърна. Гледах я как стои на дивана, а лицето й беше пребледняло. Обърнах се към татко, който май въобще не беше разбрал, че това е момичето, което беше тук преди няколко часа...

-Някой ще ми обясни ли какво става тук?-попита татко и тук беше момента на атаката ми.

-Татко...днес така и не се запозна с приятелката ми...Това е Лин между другото!-в мен бушуваше гняв, притеснение и страдание.

-Джеон, сега не е момента да ми се правиш на интересен! Тази жена и дъщеря й са тук, за да вечерят с нас, защото някой ден може да станат членове на семейството ни!

Преглътнах усилено, за да не позволя на сълзите ми да пробият. Трябваше да съм силен!

-Така си и знаех!-извиках.-Никога не си се интересувал какво мисля и какво искам аз! Важното е винаги на теб да ти е добре, нали? Аз съм просто едно нищожество, което не искаш и никога не си искал в къщата си! Дори и сега не ти пука, нали? Не ти пука, че аз обичам това момиче!

И в този момент не издържах...от очите ми плъзнаха сълзи и се стекоха по бузите ми. Хвърлих последен поглед към Лин и побързах да се кача в стаята си...

Гледна точка Лин:

Когато видях сълзите в очите на Джънгкук, не издържах...Станах от дивана и се запътих към вратата.

-Лин, скъпа! Къде тръгна?-усетих ръка на рамото си, а когато се обърнах видях, че мама също плаче.

-Съжалявам, мамо...ако знаех, че ще стане така...аз просто...

-Разбирам те...аз също съм била като теб...знам, че го харесваш, всичко което искам е ти да си щастлива...моето време отдавна е минало.-тя ме прегърна, а след това ме целуна по бузата.

-Какъв е този цирк, по дяволите?

-Съжалявам, но щом Джънгкук прави дъщеря ми щастлива, тогава аз няма да развалям това.

-Вие сте луди! Само ми изгуби времето!

-Лин, хайде да тръгваме!-каза мама и ме хвана за китката.

-Ще съжаляваш след това! Ще ме искаш, но си изгуби шанса!-викаше бащата на Джънгкук след нас.

Излязохме от къщата и тръгнахме пеша. Майка ми не каза нищо повече. Сълзите ѝ вече бяха спрели, а на мен ми се късаше сърцето... Единственото за което си мислех е как щяха да бъдат отношенията между мен и Джънгкук сега...