True Love

Глава 21

След този първи учебен час, аз вече бях понесла достатъчно и бях готова да си тръгвам. Казах довиждане на Тае и се обърнах. Направих няколко крачки, когато той се провикна:

-Лин!-обърнах се и го погледнах въпросително.-И без това няма какво да правя, ако и тримата ви няма. Искаш ли да те метна до у вас?

-И да пропусна възможността да се повозя пак в ламбото ли? Няма шанс!-той започна да се смее, а аз подскочих.

-Малко шеги няма да навредят на преебаното ни настроение.-каза той и двамата се запътихме към Ламбото.

Когато се приближихме до колата, Тае извади ключовете от джоба на якето си и натисна копчето, вратите се отвориха и двамата се качихме.

-Знаеш ли кое е хубавото на колата ми?-попита той.

-Кое?

-Ами това, че е с автоматични врати и не е нужно на всяка една среща с момиче да тичам да и отварям и затварям вратата.-погледнах го внимателно, а след това и двамата започнахме да се смеем.

-Мамка му, умник си!

-Знам...-каза той и ми намигна.

Вратите се затвориха, двигателя изръмжа мощно и колата потегли с мръсна газ.

- Не те ли е страх, че с тази скорост може да се убиеш?-попитах. И веднага съжалих за въпроса си.

- Не.-отвърна той съвсем простичко.-Пък и няма да е голяма загуба, нали?-усетих иронията в гласа му.

- Не говори така...

-Познаваш ни, нали? Мен, Куки, Джимин, Джин...Някои познаваш по-добре от други...-кимнах и преглътнах.-Още не си се запознала с останалите, но и тези стигат, за да ти кажа, че ние всички си имаме проблеми.

-Тае...всички хора си имат проблеми...

- Не, ти не разбираш...Ние сме създадени от проблемите, точно за това сме заедно и винаги се подкрепяме.-той намали скоростта.-Виждаш, че Джимин е пристрастен към наркотиците. Бащата на Кук го ненавижда и го пребива във всеки възможен момент, а аз съм заебан от родителите ми 1 седмица след раждането ми. Баба ми ме отгледа съвсем самичка и съм й благодарен за всичко, но преди време тя почина...-очите му се пълнят със сълзи при тази мисъл, той преглъща тежко и продължава.-Останах самичък и стъпих на крака, благодарение на ТЯХ...Само тях си имам, Лин...

Ви приключи разказа си, точно когато колата спря пред дома ми. Махнах колана си и се обърнах с лице съм него, когато той също ме погледна, аз се приближих към него и го прегърнах. Прегърнах го толкова силно, че имах чувството, че целият въздух излезе от дробовете му. Той зарови лице в косата ми и започна да подсмърча.

-Хей Тае, не забравяй, че сега имаш и мен...-усетих как устните му се извиват в усмивка и тогава той ме прегърна също толкова силно, колкото и аз него.