True Love

Глава 25

Гледна точка Джънгкук:

Отворих вратата на огромната къща, която буквално кънтеше от силната музика. Е, това парти свърши доста бързо за нас...тъкмо се канех да наметна Лин с якето ми, когато тя се приви на две и изкара целия алкохол от вътрешностите си върху обувките ми. Бързо хванах косата ѝ, за да не я изцапа и сбръчих нос...Невероятно! Тя си пое дълбоко въздух и се изправи.

-Съжалявам...-прошепна.

-Няма проблем... Добре ли си, искаш ли вода?

-Не, благодаря, добре съм... Искам само да си вървя...-кимнах и я хванах през кръста, за да не падне.

Мисълта, че щях изцапам целия кожен салон в колата ми с повръщано, преобърна стомаха ми наопаки...ии тогава мислите ми бяха нарушени, когато видях малки пияндурници, които обикаляха колата ми и я оглеждаха обстойно. Лин ме погледна, вероятно разбрала какво следва. Приближих се към тях, но никой не ми обърна внимание, затова се прокашлях. Момче със светли очи и руса коса ме погледна и се усмихна.

-Готино возило, приятел!-кимнах спокойно, но въпреки това ръцете ми се свиха в юмруци.-Дай да направя едно кръгче...-огледа ме от главата до петите.-...докато ти отидеш до банята, за да измиеш обувчиците си.

-Правиш се на забавен, а?-попитах.

-Не, просто искам да покарам количката ти, богаташче.

-Разкарай се моментално от колата ми!-леко вдигнах децибелите.

-Майка ти да не би да е някоя проститутка, че да си позволиш такова возило? Дай ми номера ѝ, за да си направим един "спаринг", ако ме разбираш...Кой знае, може пък вече да съм я чукал!-малкия педал започна да се смее. Нервите ми не издържаха и челюстта му моментално се срещна с юмрука ми.-Какво правиш бе нещастник?-този път ръката ми оцели носа му, той започна да кърви и момчето извика от болка.

-Казах да се разкараш от колата ми...и дано не ми се налага да повтарям пак.

-Това не е приключило!-извика отново и тръгна, а приятелчетата му, които дори не си направиха труда да кажат нещо, тръгнаха след него.

Обърнах се към Лин, която седеше като вкаменена и трепереше от студ. Съблякох якето си и я наметнах с него.

-Съжалявам, че трябваше да видиш това, бебче...Хайде, нека да се прибираме...

Хванах ръката ѝ и я поведох към колата. Отворих вратата и ѝ помогнах да влезе вътре. Внимателно сложих колана ѝ и я целунах по бузата. Минах ом моята страна, седнах на шофьорското място и стартирах двигателя. Натиснах педала и потеглихме. След по-малко от 10 минути бяхме пред къщата ѝ. Слязохме от колата и стигнахме пред входната врата. Тя се наведе, извади ключ из под килимчето отпред и ми го подаде. Отключих и влязохме. Помогнах ѝ да събуе обувките си и я поведох нагоре по стълбите. Когато влязохме в стаята ѝ, видях, че Дженифър беше отправила леглото ѝ, за да може когато се прибере направо да си легне.

-Ще можеш ли да се преоблечеш сама?-попитах, а тя кимна.

Излязох от стаята и отидох в кухнята. Налях чаша с вода, а след това затършувах из шкафовете. Когато намерих шкафчето, в което държаха лекарствата си, взех едно хапче за глава и се качих отново при нея.

-Ето, пийни си малко вода.-казах и ѝ подадох чашата, а тя я улови с малките си ръце и отпи няколко глътки.-после я остави на нощното шкафче.-Оставям ти хапче за глава тук. Утре ще имаш ужасно главоболие..

-Остани тази вечер...Не искам нищо друго, а просто да си тук..-кимнах.

Събух дънките си и тениската си и останах само по боксерки. Наместих се на леглото до нея и завих и двама ни. Тя се сгуши в мен, а аз я прегърнах...

-Благодаря...-прошепна едвам доловимо.

-Обичам те!-отвърнах. Докато се усетя, тя вече беше заспала...