True Love

Глава 15

Когато с мама се прибрахме вкъщи, тя ме прегърна без да казва и дума, а след това се затвори в спалнята си. Не ми остана нищо друго, освен да си лягам. Качих се в стаята си и легнах на леглото. Вече беше станало късно, но пък на мен не ми се спеше. Взех телефона си и писах на Куки.

Лин: Хей, добре ли си?
                                                               seen

Лин: Съжалявам за тази вечер!
                                                               seen

Оставих телефона си на нощното шкафче и се опитах да заспя. Не мигнах цяла нощ...

                                 ***
Сутринта станах преди алармата ми да беше звъннала. Отидох в банята, взех си душ и се погледнах в огледалото. Огромни торбички се бяха образували под очите ми... Въздъхнах. Нямах гримове, с които да ги скрия по някакъв начин, затова просто се върнах в стаята си, облякох се, вързах косата си на висока опашка и тръгнах. По пътя сложих слушалките в ушите си и увеличих до край. Стреснах се, когато някой ме хвана за рамото. Обърнах се и видях не кой да е, а Джимин. Усмихнах се и свалих едната слушалка.

-Хей, Джимин! Какво правиш тук?-попитах а той продължи да върви до мен.

-От днес, с Техьонг ще учим във вашето училище!-каза той и буквално подскочи от радост.

-О, така ли? А къде е той?

-Ами мисля, че все още спи. Нарочно не го събудих.-каза той и започна да се смее.-А на теб какво ти е по дяволите? Изглеждаш така сякаш те е прегазил камион...

-Хаха...много смешно, Джимин! Просто не можах да спя цяла нощ...-тъкмо стигнахме пред училище, когато той каза:

-Следващия път, когато не можеш да заспиш, просто ми звънни, а аз ще дойда да ти помогна!-каза, намигна ми и влезе вътре.

Погледнах объркано, поех си дълбоко въздух и тръгнах зад него. Първи час имах Литература, затова се запътих към кабинета. Бях пристигнала доста рано и най-вероятно щях да съм сама. Влязох в стаята и вътре на последния чин, седеше Джънгкук.

-Хей...съжалявам за вчера!-приближих се към него. Беше си сложил слънчеви очила и качулка закриваше косата му и част от челото.-Добре ли си? Не отговори на съобщенията ми вчера и реших...

-Би ли млъкнала?-извика, прекъсвайки ме.

Сърцето ми се сви. Направих няколко крачки назад, обърнах се и седнах на един от първите чинове. Нямах представа какво му има, но напрежението между нас ме изнервяше. Надявах се някой да влезе в стаята, за да не сме сами, и когато стаята започна да се пълни с ученици, въздъхнах от облекчение. Не след дълго започна и часът. Учителката влезе и започна да говори по темата, която беше "Брулени Хълмове". Не се стараех да слушам, докато не чух как споменава името му:

-Джънгкук, ако обичаш свали очилата и качулката! Не е много възпитано да седиш в този вид срещу учител!

Обърнах се, за да го погледна, а когато той свали очилата, всички викнаха от изненада. Цялото му око беше посиняло и подуто...когато не издържах да го гледам в този вид, се обърнах и затворих очи. Видът на лицето му постоянно изплуваше в главата ми... Какво ли му се е случило...?