True Love

Глава 10

Когато вече бях в състояние да отговоря, той въздъхна.

-Явно все още не си готова, а? Виж, ако искаш още време ще те разбера.

-Не, не искам време.-казах най-накрая.-Знам точно какво искам, но просто ме е страх...-той ме погледна неразбиращо.

-Страх те е? Но от какво?-попита.

-Страх ме е, че ще си поредния играч, който иска само едно нещо и ще ме зареже след като си го получи...

-Секс?-кимнах.-Лин, ти сериозно ли? Ако исках само това, едва ли щях да те запознавам с най-добрите си приятели и да си правя труда да те водя тук.

-Може и да си прав, но...

-Знаеш ли какво?-прекъсна ме.-Прави това, което искаш. Няма да те притискам повече. Просто, когато вземеш решение ми звънни.-той стана от одеалото.

-Нима ще ме оставиш тук? Та аз дори не знам къде сме...-преди да успея да изрека думите си, той вече се беше качил в колата и тръгна.-Мамка му! Какво ще правя?!?

Извадих телефона си от задния джоб. Нямах никакъв обхват и не можех да звънна или да пиша на някого...Станах и прибрах всички неща в кошницата. Грабнах я и тръгнах без да знам на къде отивам. Не помня колко време бях вървяла, когато една кола спря до мен. Обърнах се бавно и въздъхнах. Прозореца на колата се отвори и видях красиво непознато лице.

-Хей, малката! Какво правиш толкова късно насред пътя сама?-не знаех какво да направя и просто продължих да вървя.-Чакай де чакай!-той слезе от колата, като ме догони и хвана китката ми.

-Какво правиш?!? Пусни мее!-извиках. Опитах се да се изтръгна от хватката, но той ме беше стиснал прекалено силно.

-Качвай се в колата! Нямаш си и идея какви неща ми се въртят в главата.-той се ухили и ме дръпна към колата си.

-Не ми даваш друг избор!-извиках и пуснах кошницата.

-Какво?-когато се обърна го ритнах в слабините. Той извика болезнено и наколеничи на земята. Започнах да тичам с все сила.-Няма на къде да избягаш малката.

Докато се усетя чух двигател на кола и разбрах, че ще ме настигне. Той отново слезе от колата и ме претегли към себе си. Започна да сваля блузата ми.

-Пусни ме! Не!-извиках. И когато си мислех, че няма надежда го видях. Червен форд мустанг, задаващ се по пътя. Когато спря от него излязоха Дгънгкук и Джимин. Сълзите се стичаха по лицето ми.

-Пусни я, копеле!-извика Джъгкук като се приближи и извади пистолет.-Ще те убия! Само един косам да е паднал от главата й и ще направя живота ти ад!-виждах яростта в очите му.

-Уоу, брато! Успокой се!-каза предпазливо Джимин. Не можах да кажа нищо...

-За голям мъж ли се имаш? Добре, ще я пусна, но да знаеш, че ще те намеря и ще убия и двама ви.

В момента, в който усетих, че съм свободна се спуснах в прегръдките на Джънгкук.

-Съжалявам, че те оставих...аз съм пълен идиот!-неспособна да обеля и дума, аз го стиснах още по-силно и знаех, че съм в безопасност в ръцете му.-Хайде да се махаме от тук.