True Love

Глава 3

Колата му беше червен Форд Мустанг. Той натисна педала и колата потегли. Погледна ме бегло и пак се загледа в пътя.

-Къде живееш?-попита ме.

-Просто ме остави пред вас, а аз ще се оправя...познавам града.

-Сигурна ли си, че не искаш да те откарам до вас?

-Да!-отговорих.

Когато стигнахме той спря пред къщата. То си беше цял замък... Слязох от колата и се обърнах към него.

-Благодаря за превоза!-казах и се усмихнах.

-Няма за какво, кукло! Ако искаш можеш да влезеш да те запозная с нашите.

-Няма нужда...познаваме се едва от един ден.

-И все пак ще си моя!-каза той намигна ми и влезе.

Обърнах се без да знам какво точно искаше да ми каже. Тръгнах надолу по улицата, като сложих слушалките в ушите си.

Г.Т.Дж.

Влязох в къщата и се огледах. Прислужницата се приближи към мен и ми се усмихна.

-Как мина денят ви господине?-попита ме тя.

-Лилия, стотици пъти съм ти казвал да ме наричаш Джънгкук! Денят ми мина супер!

-Радвам се госп...така де...Джънгкук. Запознахте ли се с нови лица?-попита, а аз седнах на на масата.

-Запознах се с едно момиче...За първи път момиче ме кара да се чувствам така. Подлудява ме!

-Внимавайте! Не искам да стане така, както стана с Джени. Помня какво правехте през изминалия месец след това, което стана...

-Джени е в миналото и аз не мога да направя нищо, с което да я върна. А относно Лин...мисля, че съм хлътнал.

-Първо я опознайте господине! Познавате се от едва един ден.-тя изтупа престилката си и се захвана с готвенето.

-Знам, но тя ме кара да се чувствам различно... Тя е различна... Просто ще я поканя на среща. Така и двамата ще се опознаем, нали?

-Аз не мога да ви кажа какво да правите! Вие си знаете. Вървете в стаята си и си починете, а когато вечерята стане, ще ви извикам.

Станах и се качих в стаята си. Легнах на леглото си и си пуснах музика. В главата ми беше само тя.

Г.Т.Л.

Когато се прибрах вкъщи, мама ме чакаше в кухнята. Приближих се към нея.

-Хей мамо! Как си?

-Добре съм скъпа! Искаш ли нещо за хапване?

-Не, благодаря! Все още не съм гладна. Просто искам да си почина малко...-тя кимна, а аз отидох в стаята си.

Тъкмо започнах да препрочитам любимата си книга, когато телефонът ми изпищя, показвайки, че имам съобщение. Въздъхнах и го отключих.

Джънгкук: Здравей, кукло!

Лин: Боже...човек не може да се отърве от теб!

Джънгкук: Оо моля те! Сякаш не ти харесва вниманието ми!

Лин: Само едно ще кажа: Самовлюбен идиот!

Джънгкук: Идиот, ама ме харесваш!

Лин: Колко забавен виц! Чао, Джеон!

Оставих телефона си на нощното шкафче и продължих да чета книгата си. Тогава на вратата ми се почука.

-Влез мамо!-тя открехна вратата и се усмихна.

-Имаш гост.-каза тя, а аз станах от леглото.

Слязох по стълбите и долу ме чакаше Джънгкук. Усмихна се и ми помаха. Изплезих му се, а той отново се засмя. Обърнах се, а мама стоеше най-отгоре на стълбите и ни гледаше.

-Искаш ли да излезем отвън?-той кимна. Седнахме на масичката на верандата ни.-Как разбра къде живея? Как дойде толкова бързо до тук?

-Първо: Дженифър ми каза адреса ти. Второ: Имам Мустанг миличка.

-А защо дойде?-запитах.

-Не спрях да мисля за теб...

-Моля те спри! Запознахме се днес по дяволите!

-Не ме остави да довърша. Мисля, че съм хлътнал...

Гледах така сякаш никога до сега не бях виждала хора и се чудех дали се шегува или говори сериозно...

Здравейте!
Много се надявам да ви харесва това, което пиша.
Благодаря, че все пак има някой, който чете историята ми.❤️