True Love

Глава 11

Събудих се в непознато за мен място. Не помнех кога съм заспала. Мама сигурно беше полудяла от притеснение. Чух как вратата на стаята се отваря бавно и леко. Надигнах се и видях лицето на Джънгкук.

-Хей! Ти си будна?-каза той и се приближи към мен със загриженост в очите.

-Джънгкук? Къде съм? Аз...трябва да се обадя на мама, за да и кажа, че съм добре...

-Вдичко е наред! Погрижил съм се за това. Ти просто си почивай.-той хвана ръката ми и ме погледна в очите.-Съжалявам за това, което изтърпя заради мен.

-Не се притеснявай...всичко е...

-Не!-той ме прекъсна.-Не е наред. Ако не те бях оставил там, нищо от това нямаше да се случи...За Бога Лин! Този нещастник щеше да те изнасили!

Погледнах китката си и видях белезите, които са останали по нея, заради силното стискане на онзи психопат. Джънгкук проследи погледа ми и въздъхна.

-Боже! Такъв глупак съм! Боли ли те?-попита като нежно докосна китката ми с пръсти.

-Не...дори не се усеща. А също така...ако аз бях отговорила на въпроса ти...всичко щеше да е наред.

-Разбирам, че имаш нужда от време. Ще го обсъдим, когато си готова. Сега...няма никой вкъщи и къщата е на наше разположение. Какво искаш да правим? Гладна ли си?

-Ами...да...малко.

Той стана от ръба на леглото и ми подаде ръка, за да ми помогне да стана. Извади от гардероба до леглото хубави дрехи, точно като за мен. Подаде ми ги и излезе от стаята. Облякох дрехите, а те ми пасваха идеално. Приближих се към вратата и натиснах бравата. Пред стаята ме чакаше Джънгкук.

-Какво искаш да хапнем? Да си направим нещо вкъщи или да излезем на ресторант?-попита ме той, като ме накара да се замисля.

-Ами...не знам...Както ти прецениш.-започнах да си играя с гривната на дясната ми ръка.

-Искаш ли тогава да си поръчаме храна и да гледаме филм?-той се усмихна.

-Да! Нямам нищо против! Какъв филм? И също така, какво ще ядем?-запитах. Не бях яла нищо след онова кексче. Коремът ми стържеше от глад.

-Какво ще кажеш за пица? Или китайско? И филмът със сигурност ще бъде страшен.

-Ще кажа, че искам пица, а относно филма...няма как да стане.-казах като се усмихнах. Той извади телефона си от задния джоб и поръча храната ни.

-Защо да не е страшен филм? Да не те е страх?-той започна да се смее, а аз кимнах.-О Боже, Лин...Имаш късмет, че ще гледаш филмът с мен! Ако нещо се случи ще има кой да те спаси.-и двамата започнахме да се смеем и в крайна сметка аз се съгласих с него.

Когато храната дойде, той взе одеало и двамата седнахме на дивана във всекидневната. Куки седна в единия край на дивана, а аз в другия. Той пусна филма, а аз дори не знаех кой филм е това...

Гледна точка Джънгкук:

Лин беше толкова сладка, докато гледаше филма. Беше се сгушила в одеалото, като криеше очите си, когато имаше страшна сцена.

-Лин, добре ли си?-попитах. Ако искаш ще спра филма.

-Да, добре съм...Просто...-усмихнах се. Това беше моят шанс.

-Искаш ли да дойда при теб и да те гушна?-попитах, а тя кимна. Приближих се към нея и завих и двама ни с одеалото. Когато ме погледна, аз и се усмихнах. Малко преди края на филма, тя се сгуши в мен и заспа. Най-сладкото същество, което съм виждал...Не можех да повярвам, че вече се бях влюбил.

Здравейте!
Знам, че тази глава не беше една от най-интересните, но ще се постарая от следващия път да бъде. Благодаря на тези от вас, които следят историята ми!
Обичам ви!❤