True Love

Глава 12

Гледна точка Лин:

Събудих се, а навън вече се беше свечерило. Огледах се и видях Джънгкук, който ме беше прегърнал и също спеше. Кутията от пицата беше празна, а филмът отдавна беше свършил. Отново върнах погледа си на Куки. Спеше с отворена уста и лигата му скоро щеше да се спусне върху мен. Усмихнах се. Защо по дяволите трябваше да е толкова красив? Реших, че е време да си ходя, затова хванах нежно ръката му и се опитах да я отместя от себе си, за да не го събудя.

-Хей, къде тръгна?-попита, като потърка сънено с ръка очите си.

-Ами мисля, че най-накрая е време да си ходя. Не искам да ви безпокоя и...-той ме прекъсна.

-Но ти не ме притесняваш. Татко е на работа денонощно, а помощницата вкъщи не е на работа тези дни. Само аз съм си. Е, и ти също.

-Ами майка ти къде е?-изведнъж изражението му се промени и от нежно, стана студено и безизразно.-Хей, съжалявам! Не е нужно да отговаряш, ако не искаш.

-За момента, ще е най-добре да запазя тази информация за себе си.-кимнах и го погледнах в очите.

-Куки, аз наистина трябва да тръгвам. Въобще нямам представа как е мама...не ми се мисли колко е притеснена.

-Да, права си! Хайде, ще те закарам.

И двамата станахме от дивана. Той ме погледна бегло и отмести погледа си. Тръгнахме към вратата, когато тя се отвори. В къщата влезе висок и строен мъж с брада по лицето си. Беше облечен с черен костюм. Погледна ни и се усмихна.

-Татко? Ама ти...ти си вкъщи?-изненадата в очите на Джънгкук, изненада и мен.

-Джеон, сине...искам хубавичко да се спретнеш за тази вечер, защото ще имаме гости.

-Гости? Тук? Добре, добре...не искам да знам! Отивам да изпратя приятелката си.

-Добре, но не се бави!-извика баща му след нас.

С Джънгкук се качихме в колата му. Той гледаше с такъв неразбиращ поглед, че предизвика любопитство и у мен. По пътя дори и за миг не погледна към мен.

-Джънгкук? Добре ли си?-попитах най-накрая, когато колата спря пред къщата ми.

-Да, добре съм...аз просто...баща ми никога не е бил толкова щастлив и усмихнат. Почти никога не го виждам вкъщи и никога не кани гости вкъщи. Вероятно е нещо по работа, но не знам...Виж не искам да те занимавам с проблемите си...

-Хей, твоите проблеми са и мои проблеми. Сега се прибери, разбери какво става и ако искаш след това ми се обади. Просто бъди спокоен, защото като те гледам започвам да се тревожа...

-Не искам да се тревожиш. Сега се прибери и по-късно ще се чуем.-усмихнах се и кимнах.

Слязох от колата и се запътих към къщата. Влязох вътре. Мама излезе от кухнята с широка усмивка, рокля и грим.

-Мамо? Какво става?

-Скъпа, запознах се с един мъж преди няколко дни, но не исках да ти казвам, защото не знаех дали е сериозно, но сега той ни покани на вечеря.

-Какво?-мислите нахлуха в главата ми. Усъзнах само това, че майка ми излиза с бащата на момчето, в което мисля, че съм влюбена...

Здравейте!
Много съжалявам за забавянето на тази глава!❤