Лин е обикновено 18 годишно момиче, но с появата на новото момче в класа й, живота й се обръща с главата надолу. Сладък, умен и красив, Джънгкук се появява в живота на Лин като гръм от ясно небе. Само за един ден, Джънгкук се влюбва в Лин и е готов...
Когато Тае разхлаби хватката си около мен, аз се размърдах и се отдръпнах. Погледнах го и му се усмихнах. Той отговори на усмивката ми. Харесва ми. Дори и когато е тъжен, намира сили да се усмихне.
-Ами аз...ще тръгвам. Благодаря за превоза, Ви!
-Разбира се, няма проблем! Ами ще се видим...скоро?
-Да, ще се видим.
Вратите се отвориха и аз скочих от колата. Когато стигнах почти до входната врата се обърнах, за да го погледна. Той все още ме гледаше, а когато погледите ни се срещнаха, той ми помаха, намигна ми, а след това потегли. Извадих ключа за входната врата от раницата си и го вкарах в ключалката. Завъртях го, натиснах бравата и влязох. Събух обувките си и ги оставих до вратата. Качих се в стаята си и оставих раницата си на земята. Тъкмо мислех да легна замалко, когато телефонът ми извибрира. Погледнах екрана, а когато видях снимката на Куки, не можах да сдържа усмивката си.
Джънгкук: Колко часа имаш днес? Ще дойда да те взема.
Лин: Всъщност вече съм си вкъщи, но благодаря!
Джънгкук: Как така? Знаеш ли, няма значение. Джин ни покани на колежански парти, така че ще дойда да те взема от вас към 8.
Лин: Ъъъ добре...Как е Джимин?
Джънгкук: Добре е сложих го да си легне. Ще се видим довечера!
Отворих гардероба си. Огледах го внимателно, но не намерих нищо подходящо. Мамка му! Имаше доста време до 8, но обичам, когато всичко ми е подготвено. Отидох към спалнята на мама. Имаше доста хубави дрехи, въпреки, че нямаше къде да ги носи. Седеше си вкъщи по анцунг или по пижама. Видях няколко хубави ризи. Имаше и доста хубави рокли, но погледът ми се спря на една. Беше снежно бяла, с една презрамка и имаше огромна панделка отпред.
-Това е!-извиках.
Хванах закачалката и я извадих от гардероба. Застанах пред огромното огледало в стаята на мама, сложих роклята пред себе си и се огледах. Бях толкова благодарна, че с мама сме един размер дрехи. Върнах се обратно в стаята си и оставих роклята на стола. Имах подходящите обувки и тоалетът ми беше подготвен. Легнах на леглото и включих слушалките в плеъра си. Пуснах любимата си песен, музиката ме завладя и неусетно бях заспала....
*** Събудих се, когато чух леко похлопване по прозореца си. Микса с музиката, който си пуснах отдавна беше свършил. Потърсих очите си и погледнах часовника на телефона си. Беше почти 19 часа.
-Какво по дяволите се случва?-извиках и се изхравих. Отворих прозореца, точно когато малко камъче се беше запътила към него и ме удари право в челото.
-Аууу-извиках отново. Притиснах ръка към челото си и погледнах надолу.-Дженифър!!!-изпищях. Тя се ухили и се затича към входната врата. Хукнахпо стълбите като ужилена и отворих вратата. Хвърли се на врата ми и аз я притиснах силно.
-Върнах се, кучко! Липсвах ли ти? Чакай, не ми отговаряй, знам че съм ти липсвала...
-Къде беше по дяволите? Защо не се обади?
-Съжалявам, съжалявам...имам толкова много да ти разказвам!-буквално изквича Кимбърли.
-Имам 1 час да се оправя. През този 1 час искам да чуя всичко!
-1 час не е достатъчен, скъпа..И защо само 1 час? Къде ще ходиш? Какво ще правиш? С кой ще го правиш? Има ли нещо, което трябва да знам малка госпожице?-започнах да се смея...Боже колко ми липсваше това момиче.
Казах на Джен да ме изчака, докато се изкъпя. Когато излязох от банята я заварих на леглото с любимия ми роман в ръцете й. Тя се изправи в седнало положение и ме погледна.
-К'ва е тая глупост?-попита и вдигна книгата във въздуха. Грабнах го от ръката й и го сложих на рафта. Изсуших косата си, а след това й разказах всичко. За Куки, за Тае, за пича който искаше да ме изнасили...
-Боже...толкова дълго ли ме е нямало?-усмихнах се.
Тя стана от леглото и хвана вече загрялата маша. Накъдри косата ми за няма и 15 минути, а след това ме гримира с лек, но много приятен грим. Имаше точно 10 минути до 20 часа. Взех роклята, махнах я от закачалката и я облякох, а Джен ми помогна със закопчаването на ципа. Качих се на високите бели обувки и сложих в малка чантичка телефонът и парите си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тъкмо слизахме по стълбите, когато на вратата се звънна. Пристъпих към вратата и я отворих, а устата на Джънгкук остана широко отворена. Огледа ме от главата до петите няколко пъти, а след това премигна. Дори не забеляза, че Джен се беше върнала...
-Боже...изглеждаш...Уау...-усмихнах се, а той допря устни в моите.
Честита Нова Година на всички. Желая ви една успешна и незабравима година, изпълнена с щастие! ❤🎆
