След като му писах започнах да се оправям Облякох това
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Съчетах роклята с палто цвят екрю също и с черни обувки и клъч.Навих си косата и я пуснах да се спуска по раменете ми,а грим почти няма само едно червило и хайлайтър
След 1час
Вече се намирах пред сградата слязох от колата и я заключих влязох в сградата качих се в асансьора и натиснах 30етаж(да сградата има 100етажа,а офиса на Шон е на трийстия етаж)и след секунди се отвориха.Пред мен седеше Шон. Беше с бяла риза, черни джинси, черна вратовръзка и черно сако. Косата му — както винаги разрошена. Вдишах-издишах и излезнах от асансьора.Докато вървях към него си съблякох палтото и го оставих на рецепцията където имаше две блондинки
-Прекрасна рокля,г-це Стийл-каза той,а аз само се усмихнах.
Тръгнахме към конферентната зала когато влязохме сложи ръка на ципа на роклята ми веднага я махнах и седна на единия стол около огромната маса
-Бизнес среща-казах,а той седна на стола срещу мен
Сложи лакти върху масата и сключи пръсти пред устата си, а в очите му видях някаква нова, жива емоция, но нямах грам идея какво беше това. Усетих познатото сгърчване в слабините, все едно от него се зареждах с електричество. Наместих се под зоркото му око, сърцето ми биеше така, че можеше да се види с просто око как скача из гърдите ми. Непременно трябваше да запазя самообладание.
— Нервно ли ти е? — попита нежно той.
— Да.
Той се наведе наведе към мен и каза
— И на мен.
Той? Нервен? Изключено! Мигах изумено, а той само се усмихна с ослепителната си усмивка.
— Как мислиш да обсъдим нещата? — попитах. — Един по един ли ще разглеждаме моите въпроси?
— Както винаги сте нетърпелива, госпожице Стийл.
— А какво ще кажете за времето днес?
— Мисля, че времето днес е изключително благоприятно — засмя се той.
— Подигравате ли ми се, господин Мендес?
— Така е, права сте, госпожице Стийл.
— Знаеш, че този договор не подлежи на законно разглеждане от законодателната система, нали?
— Разбира се, госпожице Стийл. Напълно съм наясно.
— Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от… развитието?
Той се намръщи.
— Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава…
— Може и така да е.
— Нямате много високо мнение за мен, госпожице Стийл.
— А ти не ми отговори на въпроса.
— Анастейжа, няма никакво значение дали е законен, или незаконен. Той представлява желанието ми да достигнем до някакво споразумение: какво аз очаквам от теб и какво ти можеш да очакваш от мен. Ако не ти харесва, не подписвай. Отпих голяма глътка вино. Подсъзнателно се тупнах по рамото да си напомня, че трябва да съм с бистър ум и НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ МНОГО. — Така че всичко е много просто, Анастейжа. Вярваш ли ми, или не? — Трескавите му очи ме изгаряха.
— Имал ли си подобни дискусии с някоя от онези петнайсет?
— Не.
— Защо не?
— Защото те всичките бяха подчинени по природа. Знаеха какво искат от една такава връзка и аз, като цяло, знаех какво мога да очаквам. При тях беше просто въпрос на уточняване на дискусионните ограничения и такива подробности.....
