50 нюанса Шон Мендес

chapter 41

От: Анастейжа Стийл
„Тя не е само стара приятелка.
Намерила си е някое друго младо момче?
Май си остарял за нея.
Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?"

Натиснах „изпрати" точно когато майка ми се връщаше.

- Ана, много си бледа. Какво е станало?

Тръснах глава.

- Нищо. Дай да поръчаме по още едно. - Бях твърдо решена да не казвам нищо повече.

Тя сви недоволно вежди, но погледна към сервитьора и му посочи чашите ни. Той кимна. Разбираше универсалния жест за „Дай по още едно". През това време аз бързо метнах око на блакберито.

От: Шон Мендес
„Това не е нещо, което мога да дискутирам с имейли.
Колко космополитъна мислиш да изпиеш?"

„Ужас! Той е тук!"

23.

Огледах се нервно. Не го видях.

- Какво има, Ана? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

- Шон ! Той е тук!

- Наистина ли?

Майка, баба и леля  се заоглеждаха. Бях забравила да й кажа за маниите му да преследва хората.

И тогава го видях. Сърцето ми подскочи от радост. Наистина не можех да направя нищо срещу себе си. Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради мен. Моето друго аз подскочи от дивана, на който бе лежало досега отегчено до смърт.

Шон  вървеше грациозно през тълпата, косата му менеше цвета си под приглушеното халогенно осветление. Очите му горяха. От гняв? Или може би от напрежение? Устата му беше свита леко презрително, челюстите - здраво стиснати. Не можех да си позволя да бъда ядосана пред майка ми, макар в този миг да не бях ядосана, а направо побесняла.

Той дойде до масата ни. Очите му ме гледаха войнствено. Беше с бяла ленена риза и джинси.

- Здрасти - изквичах аз. Беше невъзможно да прикрия нито шока си, нито радостта си да го видя.

- Здравей - каза той и за огромна моя изненада се наведе и ме целуна по бузата.

- Шон това е майка ми Галя,баба ми  Ели и леля ми Силвия.

„Възпитанието преди всичко!"

Той се обърна към майка ми.