50 нюанса Шон Мендес

chapter 11

След като се успокойх, седнах и препрочетох договора. Водех бележките си отделно. Не бяха никак малко. Пуснах компютъра, готова да отговоря.
Имаше имей Шон.

 Шон Мендес
„Госпожице Стийл,
С нетърпение очаквам забележките Ви по договора.
Дотогава ти желая леки сънища, бебчо.“

 Анастейжа Стийл
„Уважаеми господин Мендес ,
Прилагам списък с възраженията и въпросите ми. Очаквам с нетърпение да ги обсъдим.
2: Не съм сигурна, че е единствено в моя полза да опозная лимитите на сексуалността си. Убедена съм, че за тази цел няма да ми е необходим договор от десет страници. Твърдо вярвам, че това е в твоя полза.
4: Както добре ти е известно, ти си моят единствен сексуален партньор. Не вземам наркотици, не съм имала кръвопреливания. Така че, смея да твърдя, съм здрава. А ти?
8: Мога да прекъсна договора по всяко време, ако не се придържаш към договорените ограничения. Добре, това ми харесва.
9: Да ти се подчинявам във всичко? Да приема без колебание дисциплинарните ти методи? За това трябва да поговорим.
12.1: Не мога да ти посветя всеки уикенд. Имам свой живот или поне се надявам да имам. Може би три уикенда в месеца.
15.19: Да не се докосвам без твое разрешение. Къде е проблемът тук? Знаеш, че не го правя.
15.22: Не мога да те гледам в очите? Защо?
15.24: Защо не може да те докосвам?

Правилата:
Сън — съгласна съм на шест часа.
Храна — не мога да се храня от списък с храни. Или списъкът заминава, или аз.
Дрехи — ако трябва да нося твоите дрехи, когато съм само с теб, да.
Упражнения — споразумяхме се на три часа, но в договора не си го поправил.Лека нощ.“

 Шон Мендес
„Госпожице Стийл,
Това е дълъг списък.
Защо си още будна?“

 Анастейжа Стийл
Както може би добре помните, докато правех този списък, бях прекъсната и закована на леглото от един случайно минаващ патрул по реда и дисциплината.
Лека нощ.“

 Шон Мендес
„МАРШ В ЛЕГЛОТО, АНАСТЕЙЖА!“

Охо! И с главни букви го написал, да ми се скара! Как е възможно от шест мили разстояние да ме накара да се чувствам неловко?
Изгасих лаптопа. Все още ми беше много тежко. Легнах и моментално заспах.
Дълбок и много неспокоен сън.

На следващия ден след работа се обадих на баба. Денят в магазина бе минал сравнително спокойно и имах доста време да мисля. Съзнателно и подсъзнателно се тревожех, че отговорът ми по точките в договора е доста негативен, и дори очаквах Шон да се откаже от цялата работа.
Баба ми виеше и хленчеше в слушалката колко била отчаяна, че не може да дойде на раздаването на дипломирането ми,че си е била счупила крака.