50 нюанса Шон Мендес

chapter 27

- Този безсрамно богат задник пак ли те е разстроил?

- Не... нещо такова... да.

- Разкарай го, Ана. Никога не съм те виждала такава. В един миг сияеш, после плачеш. И това е, откакто го видя.

Светът на Селена Гранде беше много прост. Нещата бяха или черни, или бели. Там не присъстваха онези мистериозни преплитащи се полусенки на черното, които оцветяваха моя свят.

- Седни, нека поговорим. И да пийнем. О, пили сте шампанско! - възкликна тя и заоглежда бутилката като детектив. - И доста хубаво при това.

Усмихнах се кисело и погледнах дивана с ужас. Приближих се много бавно. Как щеше да е тази работа със сядането?

- Добре ли си? Какво ти е?

- Паднах си на задника.

Тя изобщо не постави под съмнение отговора ми, понеже така или иначе бях най-некоординираният човек в щата. Никога не ми бе минавало през ума, че един ден това ми качество ще ми бъде от полза. И то каква! Седнах накриво, но с изненада открих, че ми няма нищо. Погледнах Сел, но акълът ми се зарея някъде назад, в „Хийтман", когато той ми каза: „Ако беше моя, нямаше да можеш да си седнеш на задника поне седмица след сензационното ти представяне снощи". А когато го каза, мислех само как да стана негова. Всички предупредителни сигнали ги имаше, но аз бях прекалено захласната по него и нямах никаква представа за какво ми говори.

Сер се върна с двете измити чаши за чай и бутилка червено.

- Готово. - Подаде ми едната чаша. Нямаше да е така хубаво като другото. - Ана, ако този е някаква мижитурка и има проблеми с обвързването, просто го зарежи. Макар че нещо не ми е ясно. Ама изобщо. Той буквално не откъсваше очи от теб на церемонията и на коктейла. Гледаше те като ястреб. Бих казала, че е побъркан по теб. Но вероятно има странен начин да го показва.

„Побъркан по мен? Шон ? Странен начин да го покаже?" Да, с последното не можех да не се съглася.

- Сложно е, Сел. Как мина твоята вечер?

Не можех да говоря с Сел повече, без да издавам информация. Но един въпрос за нейния ден и работата оттича. Не можеш да й затвориш устата. Беше така успокояващо да седя и да слушам обичайното й бръщолевене. Голямата новина беше, че Алик можело да дойде да живее с нас след ваканцията. Щеше да е много забавно. Алик беше весел, шегаджия и с него всичко бе лесно. Шон нямаше да одобри.