50 нюанса Шон Мендес

chapter 14

- Май много материал ти дадох за размисъл.

- Така е.

- Искаш ли да минем през дискусионните ограничения?

-Не още

-А вече мога ли да те измъкна от ..... тази червена рокля.

Преглътнах. Да ме измъкне от тази рокля! Усетих силен спазъм от желание в слабините си. Мускулите, с които вече се бях запознала добре, се свиха в очакване. Но не, нямаше да стане. Най-силното му оръжие - сексът, беше насочено към мен. Дори и аз, дето нищо не разбирах от секс, се бях убедила, че там е велик.

- Не мисля, че идеята е добра - казах тихо- Шон, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина - казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си.

- Права си. Така е. В този живот всеки използва това, в което е най-добър. Което не променя факта колко силно те желая. Сега доволна ли си?

Как можеше да ме съблазни само с гласа си? Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми.

- Ще ми се да опитам нещо - каза задъхано той.

Намръщих се. Току-що ми бе сервирал куп доста неприятни неща, за които да мисля, а сега и това.

- Ако беше моя, сега нямаше да се замисляш, щеше да е много по-лесно. - Гласът му бе много мек и всяка дума в изречението му беше „секс". - Всички тези решения, цялото това мислене уморява. Дали така да го направя, или иначе? Тук ли да е, или там? Може ли сега, или не може? Нямаше да се налага да мислиш за всичко това. Тези решения и цялото това мислене щяха да бъдат моя грижа. А точно сега, в този момент, ти ме желаеш, Анастейжа. Знам това.

„Че как така може да е сигурен?"

- Мога да съм сигурен...

„Еба ти! Тоя отговаря на въпрос, който още не съм задала! Да не би да може да чете и мисли?"

- ... защото тялото ти те издава. Притискаш бедрата си едно в друго, лицето ти и дишането ти се промени.

Стига, това вече беше прекалено.

- Как разбра за бедрата ми? - попитах много тихо и с недоверие. Та бедрата ми бяха под масата.

- Масата е от стъкло.

-А какво е на лицето ми?

-Изчерви се

-Пих вино

-Ана,кой лъжеш от адреналина е.

Изчервих се и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя ,а база за сравнение, беше Сел , а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. Разбира се, можех да ползвам за база и моите героини.Преместих косата си на едното рамо,а той махна вратовръзката.

-Да кажем,че остана.Какво ще се случи?-попитах аз 

-Първо ще те.......