50 нюанса Шон Мендес

chapter 23

- Не.

- Значи изобщо не можеш да прецениш?

- Не мога.

- Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение - прошепна той.

- Трябва ли да ги правиш тези неща?

- Да.

- Защо?

- Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна.

Показа ми списъка. Подсъзнанието ми избяга с писък и се скри зад дивана.

Гледах тъпо.

- Можем да работим по тези методи.

- Или да не ги използваме изобщо - прошепнах.

- Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.

- Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много - казах почти без глас.

- Радвам се, че го каза. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим

Преглътнах. Той се наведе към мен и целуна устните ми.

- Ето, само дето се притесняваше.

Вдигнах рамене. Сърцето ми пак се бе качило в гърлото.

- Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.

- В леглото? - Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала.

- Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.

Свих се от сладка болка. Моето друго аз се задъхваше от възбуда.

- Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.

- Нещо болезнено?

- Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?

- Не - казах изчервена.

- Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече... - Изведнъж спря, беше несигурен дали да продължи.
Той стисна ръката ми.

- Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.