Беше облечен в сивото си спортно долнище и бяла тениска и леко и небрежно въртеше ключовете от колата си в ръка. Извади слушалките от ушите си и замръзнах.
- Добър вечер, Анастейжа.Мисля, че съдържанието на имейла ти изисква обяснение очи в очи-каза той сухо
Отворих уста, затворих я, пак аз отворих и пак я затворих, без да произведа звук. Добра шега излезе. И кой се смее последен? Никога не бе ми минало през ума, за нищо на света не бих повярвала,че Шон ще дойде тук
- Мога ли да седна? - попита той, а аз само кимнах. Никаква следа от способността ми да говоря.Шон Мендес седна на моето легло!
- Чудех се как ли изглежда спалнята ти.
Огледах се с надежда да видя някой авариен изход. Не, алтернативите бяха две - врата и прозорец. Стаята ми е била функционална и доста уютна.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
- Тук е много спокойно и тихо- „Не и когато ти си тук." си помислих аз
Най-сетне мозъкът ми започва бавно и възобновява функциите и изпраща сигнали към гласните ми струни.
- Как ... -То се усмихна пак.
- За тебе беше удоволствие да ме познаваш?
„Обидила съм го. Мамка му! Е, къде да гледам, освен в пръстите си? Как ще се измъкна от тая каша? Ако му кажа, че е било шега? Не, чувството ми за хумор едва ли би го впечатлило."
- Мислех, че ще ми отговориш с имейл.
- Нарочно ли хапеш тази устна?
Пуснах веднага устната, зяпна и примигнах към него.И той нежно ме дръпна към него онази сладка болка в слабините, онова електрическо нещо между нас, което наелектризираше цялата стая.Гледах го с отворена уста. Пръстите му се плъзнаха от ухото към брадичката ми.
- Как намирате идеята ми, госпожице Стийл?
Очите му гореха в моите, погледът му беше предизвикателен, устните му - леко разтворени целунах го, но той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устата му беше върху моята.
