50 нюанса Шон Мендес

chapter 20

- Знаеш, че ще е хубаво, нали, бебчо? - прошепна той. Аз затворих очи, за да почувствам сладкия огън, под който всеки мой орган се отваряше и топеше.

- Но аз искам повече - прошепнах.

- Повече? - Той ме погледна озадачено. Очите му потъмняха. Кимнах и преглътнах сухо. Сега вече знаеше.

- Повече - повтори той меко. Все едно опитваше вкуса на думата. Една простичка, обикновена дума, но пълна с толкова много надежда. Той погали долната ми устна. - Искаш сърчица и цветя. Романтика.

Кимнах пак. Видях в очите му разгаряща се битка.

- Анастейжа - каза тихо и нежно той. - Аз изобщо не зная какво е това.

- И аз.

Той се усмихна.

- Ти не знаеш много неща.

- А ти знаеш всички грешни неща.

- Грешни? Не на мен тия! - Изглеждаше съвсем откровен. - Опитай - прошепна. Такова предизвикателство можеше да отправи само той. И при това само с наклонена настрани глава и ослепителна усмивка.

Борех се за въздух. Бях Ева в градините на Рая. Той беше змията, на която не можех да устоя.

- Добре - прошепнах.

- Какво каза? - Гледаше ме с цялата концентрация, на която е способен човек. Преглътнах.

- Добре, ще опитам.

- Да разбирам ли, че си съгласна? - Не можеше да повярва.

- По принцип да, но искам да обсъдим дискусионните ограничения. - Гласът ми беше толкова тих, че едва се чувах. Той затвори очи и ме дръпна в обятията си.

- Господи, Ана. Ти си толкова... винаги ме изненадваш. Дъхът ми секва, щом си наблизо.

Пусна ме и отстъпи назад. Джим се бе върнал. С него в ушите ми се върна и шумът от залата и говорът на хората, а с него и самите хора. Вече не бяхме сами. Аз току-що се бях съгласила да бъда неговата секс робиня. Шон се усмихна на Джим. Очите му излъчваха самото щастие.

- Ани, искаш ли да идем да хапнем?

- Добре. - Мигах като току-що станала от сън. Опитвах се да намеря центъра на равновесието си. Подсъзнанието ми крещеше истерично: „Какво направи?", а другата в мен се премяташе на задно колело с ловкост и бързина, достойни за Олимпийските игри.