chapter 1

1K 18 1
                                    

Най-накрая си тръгвам от университета толкова съм изморена от лекции.Отворих си чадъра,че заваля,а не искам да стана мокра докато отида до колата си отключих я и тръгнах към апартамента си.Влязох вътре отидох в стаята си преоблякох се сложих си новият си пуловер,тълно-синя пола и вързах правата си кестенява коса на опашка.Излязох от стаята и отидох в хола взех си една ябълка взех също ключовете и тръгнах към вратата.

-Вземи моята кола,Ана.Дадох ти апарата нали?Запозна се с въпросите и знаеш къде отиваш?-попита най-добрата ми приятелка Селена с която се познаваме от 5 годишни и сега сме студентки в Лондон и живеем заедно в един апартамент и тази година ще завършим журналистика.

-Да,имам навигация в колата, а също и нужното образование.Ще се оправя.

-Така ли ще отидеш облечена?

-Може да има по-малко разговори и повече чувства.-отговорих аз обличайки тъмно-синьото си палто излизайки от апартамента. Качих се в колата и тръгнах към интервюто стигнах сградата имаше място спрях излязох от колата погледна нагоре сигурно сградата беше на 50 етажа,а на вратата има големи метални букви и пишеше Mendes House.Докато бях в асансьора си прегледах въпросите за интервюто вратите се отвориха и излязох.

-Госпожице Стийл?-каза секретарката идваща към мен.-Да ви взема ли връхната дреха?

-Разбира се-казах аз.-Да аз....Благодаря ви.

-Господин Мендес ви очаква.-каза секретарка заставаща пред мен.

-Благодаря.

-Последвай те ме,моля.

Последвах я и забелязах,че всички тук са жени.Отидохме до една голяма вратата.

-Очаква ви-каза отваряйки вратата

Влязох и в този момент паднах.Мамка му,мамка му точно сега ли трябваше да падна.Погледнах и видях висок мъж с кестенява коса и с черен костюм идващ към мен.

-Госпожице Стийл,заболя ли ви?-попита той подавайки ръка за да стана

-Шон Мендес не спокойно.

-Напомням ви,разполагате с 10минути.Седнете,моля.

Послушах го седнах на бял кожен стол,а той зад бюрото си.Мълчах две минути гледайки листа.Той стана даде ми молив взех го като прехапа долната си устна.

-Благодаря ви-казах аз той седна на бюрото си срещу мен гледайки ме.

-Да започавам ли?

50 нюанса Шон МендесHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin