50 нюанса Шон Мендес

chapter 35

Меки устни докосваха челото ми и оставяха сладки нежни целувки и част от мен искаше да се обърна и да отвърна, но преобладаващото чувство бе убийствена умора. Не исках да се будя. Изсумтях и зарових лице във възглавницата.

- Анастейжа, събуди се. - Гласът на Шон беше примамлив, галещ.

- Не - изскимтях.

- След половин час трябва да тръгнем за вечерята с родителите ми - каза той. Обзалагам се, че се забавляваше в очакване на реакцията ми.

Отворих очи с крайно нежелание. Навън бе паднал здрач. Той се бе надвесил над мен и ме гледаше изпиващо.

- Хайде, сънчо, ставай. - Наведе се и ме целуна пак. - Донесох ти нещо за пиене. Ще те чакам долу. Не заспивай пак, че ще си изпросиш белята - заплаши ме, но тонът му беше мек. Целуна ме бързо и излезе.

Останах сама и се опитах да се преборя с умората.

След малко се поокопитих и като че се почувствах по-добре, но ме полази паника. Как така ще се срещам с родителите му?

Той ме беше чукал, налагал и после ме беше чукал на задна с вързани ръце. Вързани с кабелната връзка, която му бях продала аз, по дяволите! И сега да се срещам с родителите му! И за Сел щеше да е първа среща с тях... ох, това поне щеше да е морална подкрепа. Разкърших рамене. Бях скована. Настояването му за личен треньор вече не ми се струваше чак толкова нелепо. Дори ми се струваше задължително, щом трябваше да съм в крак с неговото темпо.

Станах от леглото. Роклята ми бе закачена на гардероба, а сутиенът ми бе грижовно сложен на стола. Къде ми бяха бикините? Проверих под стола. Нищо.Защо ми беше задигнал бикините?

Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде. Подсъзнанието ми се смееше. „Да върви на майната си. Тая игра се играе от двама." И в този миг реших, че няма да го моля, няма да му доставя това удоволствие и ще отида на вечерята у родителите му без гащи. „Анастейжа Стийл!" - обади се заканително моето друго аз, но не му обърнах никакво внимание. Идеше ми да се целуна заради смелостта си, защото знаех добре, че това ще го побърка.