50 нюанса Шон Мендес

chapter 43

-Искам да направя нещо утре.

- Какво?

- Изненада е. За теб. - Гласът му беше много нежен. Погледнах го учудено, но трябва да забележим прозавката ми. - Отегчавам ли ви, господице Стийл?

- Никога не можеш да ме отегчиш.

- Заспивай - изкомандва и загаси лампата.

И в този момент спокоен миг затворен очи, изтощена, но спокойна. Като в окото на бурята. И независимо от всичко, което беше казано и не беше казано, не мисля, че до този момент миг бях изживявала такова щастие.

Шон стоеше в голяма метална клетка. Беше с онези боксерки, бос, гърдите му бяха голи. Голота, от която устата ти се навлажнява. Гледаше ме. Негова тайна шега, която само той си знае, играеше с чертите на лицето ми. Очете му - топящо се сиво. Държеше купа ягоди. Приближете се с цялата си грация до решетка, промуши ръка през решетките подаде ми голяма сочна ягода.

- Яж - каза. Устните му се свиха сластно, възбуждайте на буквата „ж".

Опитах се да тръгна към него, но нещо ме дърпаше назад. Някаква невидима сила. „Пусни ме!"

- Ела, хапни си. - Говореше усмихнато, примамващо се усмихва се.

Дърпах яростно, дърпах отчаяно ... „Пусни ме!" Исках да пища, но гласът ми е изчезнал.

- Яж, Анастейжа. - Устните му оформяха еротични образувания от името ми, езикът му е бавно галеше всяко сричка.

Отвори уста и захапах. Клетка изчезна, с ръцете ми бяха свободни. Протегнах ръка и го докоснах. Заровете пръстите в космите на гърдите му.

- Анастейжа.

„Не, не, остави ме."

- Хайде, бебчо.

„Не търся да докосна."

- Събуди се.

"Не! Моля те, остави ме. "Отвори за секунда очи. Бях в някакво легло и някой душеше косата ми и прокарва нос по ухото ми.

- Събуди се, бебчо - шепнеше той.

Шон се спра с опитите за събуждане. Беше повече тъмно. Другият Шон от съня ми всичко още ме преследва. Исках да се върна при него, да докосвам гърдите му. „Секс ли търси? Посреднощ е. Поне така изглежда. О, дяволите да върни! "

- Време е за ставане, бебчо. Ще включа лампата на шкафчето.

- Не! - ръмжах аз.