50 нюанса Шон Мендес

chapter 30

Някои звънна на вратата и отидох да отворя пред мен седеше Марио беше с дънки и бяла тениска. Чак сега обърнах внимание, че наистина прилича на бивш военен - много къса коса, набито мускулесто тяло и хладен поглед.

- Госпожице Стийл, дойдох за колата ви - каза той.

- О, да, влез, ще взема ключовете.

Забравих да кажа,че преди няколко дни му се обади да ми помогна да си продада колата,че и без това съм много заета с преместването.Дадох му ключовете и тръгнахме към колата в пълно мълчание. Моето мило светлосиньо костенурче. „Сбогом Уанда. Благодаря ти." Погалих я по капака, докато затварях вратата, и попитах:

- От колко време работиш за господин Мендес?

- От шест години, госпожице Стийл.

Изведнъж изпитах огромна потребност да го бомбардирам с въпроси. Този мъж знаеше всичките му тайни. Но най-вероятно бе подписал договор за конфиденциалност. Погледнах го неспокойно. Имаше същото затворено темерутско изражение като Джим и ми стана много мил.

- Той е добър човек, госпожице Стийл - каза с усмивка. После кимна в знак на уважение, качи се в колата ми и замина.

Апартамент, кола, работа... всичко се променяше. Но всъщност най-голямата промяна бе Шон Мендес . Бил добър човек? Сигурно?

Мартин дойде в осем и донесе китайска храна. Бяхме свършили с опаковането. Донесе и няколко бири. С Сел седнахме на дивана, а той на пода между нас, с кръстосани крака. Гледахме глупости по телевизията, пиехме бира и вечерта се изнизваше. Започнахме да си спомняме случки от тези четири хубави години и се смеехме все по-шумно. Бирата бе почнала да действа.

Отношенията ми с Мартин се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята. На вратата се почука и сърцето ми подскочи. Да не би...?

Сел отвори и буквално беше пометена от Алик. Честно, тези двамата що не хванеха да се разкарат. С Мартин се спогледахме.

- Искаш ли да идем до бара? - попитах Мартин и той закима бясно. Беше толкова неловко с тези двамата! Как не хванаха да се изчукат пред нас, не знам!Сел ме погледна с блеснали очи, цялата почервеняла.