50 нюанса Шон Мендес

глава 18

Всичкищах надигащ се бунт, гняв, ярост. Горкият Шон - животът е е бил бил прецакан. Изкривената психика на един филантроп. Бях сигурна, че тази не се вижда така и бих отблъснала всякакви миши.
Изведнъж всички станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Станах и аз, макар че не бях чула и половината реч. Така, че всички тези незначителни неща, вършеше цялата територия на тази работа, се занимават с това убеждение и се върнат. Спомнете си откъси от телефонните му разговори. За Дарфур. Всичко си идваше на мястото. Всичко това е за прехраната на някой друг.
Той се усмихна леко, с благодарност за топло приемане. Дори Сел ръкопляскаше. След това Шон се върна на мястото си. Не ме погледна. А аз се мъчех да оповестявам тази нова информация, пълна загуба на контакт с това, което се случва наоколо.

- Изпрати ме да те повикам - не спираш да кряка тя.

- Страхотна реч, Сел!

- Нали? - усмихна се се тя. - Идваш ли? Този мъж може да е доста убедителен, когато иска нещо. - Врътна драматично очи и аз се засмях.

- Дори не можеш да си представиш колко ще бъдеш убеден. Не мога обаче да оставя Джим сам задълго. - Погледна към татко  с жест, който  показва да  ме изчака. Той вдигнал палец и с Сел тръгнахме по коридора зад сцената.Шон говореше с ректора и с двама от професорите. Погледна встрани и ме видя.

- Извинете, господа - каза и тръгна към мен. Пътьом се усмихна на Селена.

- Благодаря - каза й и преди тя да отговори, ме хвана за лакътя и ме поведе към мъжката  тоалетна. Провери дали има някой и заключи вратата.

„Какво го  е прихванало?

- Защо не ми върна нито един имейл? Защо няма отговори на съобщенията, които оставих на телефона ти? - Гледаше ме изпитателно, а аз си бях глътване на езика.

- Не съм си поглед компютъра днес. Дори не съм си погледна и телефона. - Опитвал се бе да се обади? Проблеми с техниката е отвличането на вниманието, което се провежда при Сел, но не и при него. - Страхотна реч.

- Благодаря.

- Обяснява защо имаш такова отношение към храната.

Той прокара пръсти през косата си. Беше, меко казано, раздразнен.

- Анастейжа, не искам да се връщам към това точно в този момент - каза и затвори очи. Изглеждаше наранен. - Толкова се притеснявах за теб.