50 нюанса Шон Мендес

chapter 28

— Господи, Ана!

Той веднага я изгаси и след секунда бе до мен на леглото.

— Какво правиш тук? — Едва дишах между хълцанията. Не можех да спра да плача.

Той светна нощната лампа и аз замигах пак. Сел стоеше на вратата.

— Искаш ли да изхвърля този конски задник? — попита тя с враждебност, съдържаща повече унищожителна сила и от неутронна бомба.

Шон я погледна, учуден от „ласкателния" епитет и от варварския антагонизъм в поведението й. Поклатих глава отрицателно и тя врътна очи в недоумение. „О, не, не, на твое място не бих въртяла очи, когато господин М. те гледа."

— Само викни, ако има проблем — каза тя по-меко. — Мендес, записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око — изсъска му. Той мигаше с недоумение, а тя дръпна вратата, без да я затвори.

Шон ме погледна, изражението му бе гробовно, лицето — посивяло. Беше облечен официално. Извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и ми я подаде. Сетих се, че някъде бях запазила другата му кърпичка.

— Какво става? — попита тихо той.

— Защо дойде? — пренебрегнах въпроса му. Като по чудо вече не можех да отроня никаква сълза. Но тялото ми все още подскачаше в сух хленч.

— Една голяма част от задълженията ми е да се грижа за потребностите ти. Каза, че искаш да остана. Ето, тук съм. И те намирам такава?

Шах!

— Вероятно ще кажеш, че вината е изцяло моя, но аз не разбирам вината си. Това, че те напердаших ли?

Седнах на червения си задник с лице към него.

— Взе ли нещо болкоуспокояващо?

Поклатих глава отрицателно. Той присви очи, стана и излезе от стаята. Каза нещо на Сел, но не чух какво. След малко се върна с хапчета и чаша вода.

— Изпий ги — нареди и пак седна до мен.

Изпълних заповедта.

— Говори — прошепна той. — Каза ми, че си добре. Никога нямаше да тръгна, ако знаех, че има проблем, и ако изобщо можех да предположа, че си в такова състояние.

Какво можех да кажа? Вече бях казала всичко. Исках повече. Исках да остане, но по собствено желание, а не защото аз го искам. Не защото се бях разкиснала и не се знаех какво правя и говоря. И не исках да ме бие. Толкова ли бе неразбираемо?