chapter 46

73 4 0
                                    

-Искам те,Ана-каза аз го погледнах в очите и сега те бяха станали черни и виждах желанието в тях.

Целунах го силно.Той ме накара да се почувствам по-добре.Той правеше всичко по-ярко.Почувствах същото горещо чувство всеки път,когато бях с
него.

Не мисли, просто го направи


В този момент избрах да не мисля за нищо.Сега имах нужда от него повече от всякога.
Затова свалих предпазния колан и седнах в скута му.Ръцете ме се увиха около кръста ми,обвих моите окол врата му и се притиснах по-близо до него.
Не ми пукаше,че бяхме в самолет или,че вторият пилот можеше да влезе по всяко едно време и да ни види.Единственото , което ме интересуваше беше Шон и колко добре изглеждаше в този момент.
Шон ме държеше силно когато се изправи обърнаме с гръб към него
Той събра косата ми и започна да я сплита.

- Тъй като те харесвам прекалено много с две плитки, но искам да те чукам веднага, ще трябва да се задоволим само с една. - Гласът му беше спаднал, дрезгав.

Ловките му пръсти погалваха от време на време гърба ми, докато заплиташе плитката. Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми. И през цялото това време си тананикаше. Звукът резонираше през тялото до слабините ми. Неволно простенах.

- Шшш. Тихо - скара ми се той

Положи ме да легна на пода,където щяхме да бъдем понемарко прикрити.Беше като нашето малк,лично,тайно място.Започнахме да се разсъбличаме аз него ,а той мен.

- Какви са кодовите думи, Анастейжа?

- Жълто и червено, сър - прошепнах.

- Добро момиче. И помни, страхът е в главата ти.- Ръцете му хванаха кръста ми.

- Това няма да ти е нужно - каза и смъкна бикините ми. Измъкнах краката си от тях.

- Стой мирна - изкомандва той, целуна дупето ми - и после изненадващо ме ощипа. И ме удари рязко по дупето. Подскочих.

Лицето му беше безизразно, но не и очите.

- Ръцете над главата! - заповяда той. Изпълних веднага.

50 нюанса Шон МендесNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ