50 нюанса Шон Мендес

chapter 25

Много бавно сетивата ми се върнаха в реалността. И то каква реалност! Бях в безтегловност, замаяна, крайниците ми омекнали, без грам останала енергия. Лежах върху него, главата ми бе върху гърдите му, вдишвах опияняващата му миризма на свежо и чисто, на скъпия шампоан, и тази на тялото му — най-възбуждащата миризма на света. Миризмата на  Шон. Не исках да мръдна от там. Исках да дишам този еликсир от аромати. Как ми се щеше да я нямаше тази тениска, да махна бариерата между нас. И докато сетивата ми се бяха върнали в тялото, разумът очевидно не се бе върнал в мозъка ми. Сложих ръка върху гърдите му. За първи път го докосвах там. Беше мускулест и твърд. Ръката му веднага сграбчи моята, но после нежно я вдигна до устните си и той целуна пръстите ми. Претърколи се настрани, надигна се на лакът и впери очи в моите.

— Не го прави — каза и ме целуна леко.

— Защо не обичаш да те докосват? — попитах шепнешком, без да откъсвам очи от неговите.

— Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан" беше цвят, например черно, и ако черното имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано черно във всичките петдесет нюанса.

Откровеността му ме срази.

— Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай.

Отърка носа си в моя и седна.

— Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?

Изглеждаше много доволен и в същото време някак делови, все едно бе отбелязал в тефтера си още една изпълнена за деня задача или бе отметнал закупена стока от списъка за пазар. Все още в ушите ми кънтяха думите му „вкаран по доста брутален начин" и отчаяно исках да знам какво се е случило. Но той едва ли би ми казал. Наклоних глава настрани, имитирайки неговия жест, и направих огромно усилие да се усмихна.

— Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията. — И се усмихнах срамежливо.

— Госпожице Стийл, вие не сте поредната красавица в леглото ми. Вие изпитахте шест оргазма и всеки от тях се дължи на моята ловка намеса. — Каза го самохвално.
Изчервих се, но не можех да подмина факта, че той брои дори оргазмите ми.