50 нюанса Шон Мендес

chapter 17

Когато Джим дойде, бях облечена и готова. Отворих вратата и тази бе там - в малко неучастие си костюм. Заля ме такава силна любов и благодарност към този съвместен обикновен и добър човек. Хвърлих се на врата му. Доста нетипична за мен проява на чувства. Това го стресна и общка.

- Е, Ани, и аз се радвам да те видя - каза той и на своя ред ме прегърна. След това се отдръпна леко и ме огледа. - Ей, дете, наред ли е всичко?

- Разбира се, татко. Не може ли едно момиче да се зарадва на старчето си?

Той се усмихна с всички радостни бръчици около очите си и влезе с мен във всекидневното.

- Добре изглеждаш.

- Роклята е на Сел - отговорих и погледни надолу към сивата рокля от шифон с голи рамене и презрамка през врата.

- Къде е Сел?

- В университет. Трябва да отиде рано. Ще изнася реч.

- Да тръгваме ли и ние тогава?

- Имаме половин час, татко. Искаш ли чай? И може през това време да ми разкажеш как са всички в Монтесино. Как бе по пътя? Имаше ли много движение?

Татко паркира и тръгнаха с тълпата към салона. Повечето бяха студенти в червено-черни тоги.

- Успех, Ани! Изглеждаш ужасно изнервена. Трябва ли да правиш нещо?

От всички дни в цената не е съвместен живот татко бе избрана точно днешната, за да проявявам наблюдателност!

- Не, татко, просто днес е голям ден за мен - казах. Всъщност мислех само за едно - щях да го видя.

- Моето малко момиче вече се дипломира. Гордея се с теб, Ани!

- Благодаря ти, татко - казах с любов.

Салонът беше претъпкан. Татко отиде да седне с другите родители. Запробивах си път към моето място. Бяла с черна тога и шапка. Така поне се чувствах анонимна и защитена. Сцената беше празна. Нервите ме тресяха яко. Едва дишах, сърцето ми блъскаше като лудо. Той бе някъде тук. Чудех се дали Селена е говорила с него и са дали го е разпитвала. Седни средни групи студенти, чиито фамилни имена започва да започват със „Т". Бях на втория ред, който е станал още по-незабелязан.

Салонът продължаваше да се пълни. Хората говореха развълнувано и ставаше достатъчно шумно. Редът пред мен се запълни бяха явно от друга специалност.