50 нюанса Шон Мендес

chapter 44

- Сладкарница! - засмях се аз. Не е за върване. Шон Мендес в сладкарница!

Беше 9:30, но в ресторант е тихо. Миришеше на сладко тесто, на пържено и на някакъв дезинфектант. Шон ме поведе към едно от сепаретата.

- Това е последното място, което бих си представила, че ще те видя - казах, което се мъшкаме в сепарето.

- Нищо не е било направено в сладкарницата , когато майка е била в командването на някои медицински симпозиум. Пазехме го в тайна от нея. - Очите му танцуваха. Взе меню и прокара ръка през рошава си коса.

О, как искам да заровя ръцете в тази коса! Взех менюто и го разгледах. И чак съм използвал златни глад.

- Знам какво търси - каза той. Гласът му е бил и дрезгав.

Погледнах го. Гледайте ме с онзи поглед, който свива всички мускули в слабините ми и прескасва функцията на белите ми дробове. Оценете, че бях потъмнели, погледът - премрежен и горящ. Тия ми мило на зова му. Кръвта ми пееше във вените.

- Искам различно - прошепнах.

Това рязко пое дъх.

- Тук ли? - Усмихна ми се дяволито и стилна върха на езика си между предложените си зъби.

Секс в ... сладкарница? Очакванията ми ставаха все по тъмни.

- Не харесвайте тази страница. Не тук, не сега - каза строго. Гледайте му стана суров. Изгледай така възбуждащо опасен. - Ако не искам да направя тук, не ме изкушавай.

- Здравейте! Аз съм Леандра. Какво мога ... страница сутрин ... да ... за вас ... да направя? - Естествено, видя господин Секс срещу мен и си бе глъткала и езика, и граматиката. Изчерви се до алено, а аз, без да искам, изпитах съчувствие към горко момиче. Колко познато ми е това чувство! Самата аз всичко повече се изчервявах така пред него. Но винаги трябва да избягам от сладния свят.

- Анастейжа? - попита той и тотално я игнорира. Не мисля, че някой може да изкаже повече страст и еротика от едно име.

Прегърнете сухо и казах наум бързо молитва, за да не остане цвят като горката Леандра.

- Казвай ти, каквото търсиш тук - казах много тихо. Той ме изгледа гладко. Моето друго аз припадна. Можем ли да играем тази игра?

Леандра върви погледнато, след погледнала мен, след пак него и цветя на лъскавата й червена коса се сля с цвят на лицето й.