50 нюанса Шон Мендес

chapter 21

Здрасти - казах срамежливо, все едно го виждах за първи път. Шон стоеше пред вратата. Беше с джинси и кожено яке.

- Здрасти - каза той и се усмихна божествено. Стоях пред него и се наслаждавах на прелестта на тази усмивка. И на целия му сексапил. Изглеждаше страхотно в кожени дрехи.

- Ще влезеш ли?

- Ако ми позволиш - каза весело той. Носеше шампанско. - Мислех, че няма да е зле да отпразнуваме завършването ти. Няма нищо по-добро за такъв повод от бутилка шампанско.

- Ако ти позволя? Интересен подбор на думи - казах сухо.

Той се засмя отново.

- Винаги готова с остроумен коментар!

- Добре,че още не съм опаковала чаши за шампионско Опаковахме всички останали.

- Чудесно.

Тръгнах към кухнята. Нервна, притеснена от усещането, че съм поканила в хола лъв.

Когато се върнах, той гледаше книгите. Сложих чашите на масата и казах притеснено:

- Това е за теб.

„Сега вече май ще има кавга."

- Видях. Много находчив цитат - каза той и дългият му показалец мина по написаното. - Мислех, че съм Д'Ърбървил, не Ейнджъл. Ако не ме лъже паметта, ти се реши да поемеш по един от пътищата, който ти предложих преди доста вечери. - Изгледа ме като вълк. - Но се доверявам на преценката ти.

- Това е и молба - прошепнах. Защо бях толкова нервна?

- Молба? Да не те нараня, да не те притискам?

Кимнах.

- Купих ги за теб - каза тихо той. - Просто ги приеми

- Шон, не мога да ги приема. Това е твърде много.

- Точно това имах предвид, когато ти казах, че винаги се противопоставяш. Искам да ги имаш. Това е. Съвсем просто е. Не се налага да мислиш за това. Като подчинена, следва да си благодарна, че ги имаш. Просто приемаш това, което купувам за теб, защото за мен е удоволствие да го купя и ти да го приемеш.

- Не бях подчинена, когато си ги купил - прошепнах.

- Но ти се съгласи, Анастейжа.

- Значи са мои и мога да правя с тях каквото си пожелая?

- Да.

- В такъв случай искам да ги дам на някое благотворително дружество. Те пък могат да ги продадат на търг.