50 нюанса Шон Мендес

chapter 47

- Искам да те наранявам, но не извън границите на нещо, което не можеш да понесеш.

„Еба си!"

- Защо?

Той прокара пръсти през косата си и повдигна рамене.

- Имам нужда от това. - Погледна ме с огромна болка, затвори очи и поклати глава. - Не, не мога да ти кажа.

- Не можеш или не искаш?

- Не искам.

- Значи знаеш защо.

- Да.

- Но не искаш да ми кажеш?

- Ако ти кажа, ще избягаш с писъци от тази стая и от мен. И никога няма да пожелаеш да се върнеш - каза тревожно той. - Не мога да рискувам, Анастейжа.

- Значи искаш да остана.

- Повече, отколкото можеш да си представиш. Не мога да понеса да те загубя.

„О, боже!"

Той ме погледна в очите и изведнъж ме дръпна в ръцете си и започна да ме целува страстно. В целувките му усетих паниката и отчаяната му нужда от мен.

- Не ме оставяй. Каза, че няма да ме оставиш, и ме молеше никога да не те оставя. Това говореше в съня си - каза опрял устни в моите.

„О... моите признания в ноктюрно."

- Аз не искам да си отивам. - И сърцето ми се сви, обърна се в гърдите ми.

Този мъж имаше някаква огромна потребност. И страхът му - гол, видим. Беше изгубен някъде там, в тъмното. Очите му бяха широко отворени, трескави. Аз можех да го успокоя, да отида за кратко с него в мрака и да го изведа обратно навън, към светлината.

- Покажи ми - прошепнах.

- Да ти покажа?

- Покажи ми колко силно боли.

- Не те разбирам.

- Накажи ме. Нека разбера колко зле може да е.

Шон направи крачка назад от мен, объркан, шокиран.

- Искаш да пробваш?

- Да, искам - казах, но имах съвсем други намерения. Ако направех за него това, щях да го накарам да ми позволи да го докосна.

- Ана, объркваш ме.

- Самата аз съм объркана. Опитвам се да разбера. И след това и двамата ще знаем дали мога, или не мога да го направя. Ако успея да се справя с това, тогава може би ти... - Не намирах думите. Очите му се разшириха и той разбра какво ще искам от него. За секунда погледна встрани, но после лицето му застина и ме погледна решително. Преценяваше алтернативите.