50 нюанса Шон Мендес

chapter 26

- Хвани главата си с две ръце - заповяда той.

Изпълних незабавно.

- Защо правя това, Анастейжа? - попита той.

- Защото си завъртях очите. - Едва произнасях думите.

- Мислиш ли, че това е възпитано?

- Не.

- Ще го направиш ли пак?

- Не.

- Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?

Много бавно събу клина ми. Дали имаше нещо по-унизително? Унизително, странно - и много възбуждащо. Само той можеше да забърка такъв коктейл от емоции. Сърцето ми беше в гърлото. Едва дишах. „Дали ще ме боли?"

Той сложи ръка върху голото ми дупе - започна да ме гали леко, нежно. А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато. Удари ме пак, и пак, ударите се стоварваха все по-бързи. Господи, болеше! Не издадох и звук, макар лицето ми да бе разкривено от болката. Опитвах се да въртя тялото си и да избегна ударите. Адреналинът ми се бе качил извън всякакви измерения.

- Не мърдай, или ще те пляскам още.

Погали ме. Последва ударът. Всичко бе в някакъв ритъм - галеше ме, милваше ме - и следваше удар. Стиснах зъби, за да надмогна болката. Мозъкът ми се изпразни, а в същото време се опитвах да разбера що за усещане е това. Той не ме удряше два пъти на едно и също място. Болката се разпростираше все повече и повече.

След десетия удар извиках. Дори не бях забелязала, че ги броя наум.

- Само загрявам - каза той.

Отново ме удари, после пак ме погали и разтърка кожата ми. Последователността, която следваше - удар, после галенето на нежните му хладни ръце, втриването на хладината на пръстите му в пламналата ми кожа, беше умопомрачителна. Удари ме пак. Ставаше все по-трудно. Лицето ме болеше от напъна на свитите ми и изкривени мускули. Той ме погали и ме удари пак. Извиках.

- Няма кой да те чуе, бебчо, само аз съм тук.

И ме удари пак, и пак. Дълбоко в себе си исках да го моля да спре. Но не го направих. Не исках да му доставя това удоволствие.