50 нюанса Шон Мендес

chapter 2

Шон.

-Помислих си,че сте вие.-каза той седейки на едно място беше облечен с бяла блуза очертавайки невероятните му мускули  и с черни дънки.

-Моля?-казах аз като вървях назад,а той вървеше към мен.

-Каква приятна изненада,госпожице Стийл.

-Просто Ана,дошъл сте тук?

-Бях наблизо по работа и се отбих да взема някои неща.Ще ми помогнете ли?

-Разбира се. Какво ви е нужно?-не спирах да го гледам както и той мен с него ви те кафеви очи и великолепна усмивка с която ти омекват крака.

-Случайно да имате свински опашки?

-Разбира се.Ще ви ги покажа.

-Моля,водете ме,госпожице Стийл

-Просто Ана.

-Нещо друго  ще има ли?

-Залепващи лепенки.

-Ще правите ремонт?

-Не

-Широки 5 и 2,5см.Майсторът трябва да има и от двете.

-Разбира се.

-Нещо друго?

-Да въже.

-Впечатляващо.Да не сте била в скаутите?

-Не си падам по групови начинания-казах докато увивах въжето около ръката си.

-Тогава какво харесвате?

-Да чета книги.Ето-въже,лепенки и свински опашки.С тях приличате на сериен убиец - не спираше да ме гледа с една первезна усмивка.

-Не и днес.

-Нещо друго?

-Какво ще препоръчате...

-За домашен майстор.Да облечете предпазно облекло да опазите дрехите си

-Смятам да работа без дрехи

-Добре,без дрехи.Тоест без предпазно облекло.Не мисля,че ви е нужно друго.

-Явно това ще бъде

-Добре

-И тръгнахме към касата плати ме и докато слагах нещата в торбата му казах.

-Благодаря ви,че отговорихте на въпросите ми.Единствено не мога да намеря ваша снимка.

-Искаш автентична,нека бъде утре.

-Настина ли го искате?

-Разбира се

-Да ти помогна ли?-попита Пол хващайки ме за рамената