Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

1 глава

Миризмата на барбекю беше завлядяло свежият планински вечерен въздух. Времето беше спокойно и приятно. Лек прохладен ветрец развяваше кестенявите ми коси и охлаждаше горещото ми тяло. Смехове оттекяаха в нощта и веселбата продължаваше. На заден фон вървеше "she's got the look" на Roxette. Не се бях виждала с приятелите си от толкова време. По-скоро не се бяхме събирали. Все бяхме разделени. Всеки нанякъде. И сега се събрахме в старата ми хижа в планината. Не че ми беше скучно, но имах да обмислям някои неща. Стоях отделена от компанията си с червена пластмасова чаша в ръка, пълна с бира и гледах в тъмнината. Нещата които се случиха бяха ужасни. И ми трябваше време да ги осмисля.

— Пак си отделена. – долових гласът на Сам, който опря ръцете си на дървеният парапет, в една от която също държеше такава чаша.

— Трябва да обмисля това-онова. – казах кратко и точно и доближих чашата до устните си.

— Стига си го мислила. Отпусни се. Всичко свърши. – той отпи от бирата си, както и аз и ме погледна с тъмнозелените си очи.

— Войната може и да приключи по документи, но все още е в душата ми. Чувствам я. – въздишах и изпънах гръб, докато в същото време дупето ми се вирна нагоре.

— Разбирам те напълно, но важното е, че оцеляхме. – каза и издиша дълбоко. – Не го мисли. Така ще се натовариш.

— Да, да. Хайде, отивай при другите, а аз след малко ще дойда. – казах и го ударих приятелски по гърба.

— И не си го слагай при сърце, нали? – попита ме и аз кимнах.

— Няма. – казах, но в действителност лъжех.

Той ми се усмихна и отиде при другите, докато аз седях и ги гледах. Как можеха да бъдат толкова... спокойни? Да карат времето си толкова лежерно, сякаш нищо не се беше случило. Толкова беше странно всичко. Докато водех нормален живот, изведнъж всичко се извъртя на триста и шейсет градуса и сега бях тук. През колко ли неща не минах? Глътнах останалото количество бира и се загледах в червената пластмасова чаша. Нямах избор. Със Сам не можех да споря. Затова се присъединих към тях с опит да забравя всичко което бях видяла през погледните месеци.

— Руми, най накрая! – каза развеселено Макс щом се доближих до него. – Цяла вечер седиш отделена. Крайно време е да се отпуснеш.

— Да... и аз така мисля. – подадох празната си чаша към него. – Ще ми налееш ли бира?