Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

38 глава

Когато се върнахме с Мишо, Тияна и Венци вече бяха изиграли своят първи танц, като младоженци. Аз стоях от страната на Тияна, а Мишо от тази на Венци, с цел да се опознаем. Имаше наистина много гости, но повечето погледи бяха вперени в мен. Хората играха, танцуваха и се забавляваха. Наистина беше доста красиво обзаведено. Шаферите, заедно с още няколко други тийнейджъри бяха настанени на една голяма маса. Направи ми впечатление, че повечето бяха млади. С Тияна си приказвахме, снимахме и смеехме. Даже танцувахме двете. Оказа се наистина много мило и добро момиче.

— Ела с мен. – каза ми Мишо в ухото, защото музиката наистина беше силна.

След това каза нещо на Тияна и тя му се усмихна кимайки. Станах от стола и той ми даде ръка, която веднага поех. Излязохме на терасата, където имаше и други хора, които или си говореха на спокойствие или пушеха. Той не бързаше, ходеше с бавни крачки, но пред мен. Разходихме се по терасата и той ме докара до края ѝ, където гледката беше просто спираща дъха. Виждаше се Дунава, а в комбинация с започващото да залязва слънцето беше като място излязло от приказките. Чувствах се така сякаш бях над всички. Сякаш бях птица в небесата и се наслаждавах на гледката на майката природа. Мишо беше застанал зад мен, и хванаха двете ми ръце, поставяйки ги на парапета.

— Приказно е! – ахнах и погледнах към Мишо, който също гледаше напред, където залязваше слънцето.

— Така е. Затова те доведох тук да го видиш. Избрали са страхотно място. – беше спокоен, сякаш беше в свои води, което внасяше спокойствие и в мен.

— Колко са щастливи заедно. Надявам се и аз да намеря това щастие. Не искам сватба. Никога не съм се представяла и не мога да се представя в булчинска рокля. Просто да има някой до мен на който мога да споделям и да ме прави щастлива. – споделих с него и го чух как въздиша.

— Сигурен съм, че някой те чака, за да направи това с теб. Ти го заслужаваш. Заслужаваш възможно най-доброто. – думите му ми вдъхнаха надежда.

— Ти също. И аз съм сигурна за теб, че момичето което си си набелязал ще откликне положително. Защото ако не - ще отида лично при нея и ще ѝ влея разум! – обърнах се към него, за да може да види, че бях напълно сериозна.

Той заслужаваше любов. Истинска и силна. Трябваше отново да изпита това чувство отново. Задължително трябваше да има и дете, защото знаех, че той щеше да бъде един страхотен баща. А и исках да го видя с малко човече потънало в мускулестите му татуирани ръце.