Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

5 глава

Чувствах се уморена и изцедена. Не вярвах, че Мишо беше способен на това. Знаех, че беше добър в секса, но това просто преобърна всичките ми представи. Тез очи тъмносините бяха станали мастилено черни, показващи задоволство, но лицето му беше все така безчувствено. Не се и изненадвах, защото той беше такъв. Но да се държи толкова студено дори след като беше стигнал до силен оргазъм? Имах чувството, че този мъж беше загубил способността си да проявява емоции. А дори и да проявяваше ги криеше дълбоко в себе си. Гледаше да не ги показва, дори когато бяхме само двамата. На закрито. Където никой не можеше да ни види. Той ме пое само с една ръка, точно като някое малко дете и ме извади от водата, която беше ужасно гореща. Мишо все още беше заровен в мен, докато ме пренасяше като някаква детска кукла през двора. Направи ми впечатление, че Зет се беше скътал някъде. По принцип все седеше край Мишо или поне се навърташе край него, но сега не беше така. Може би беше за добро.

— Трябва да си вземеш топъл душ. Иначе ще настинеш. – каза ми, обаче аз го игнорирах.

— Бих ти показала среден пръст, но не си заслужава. – признах и знаех, че извъртя очи.

— Предположение, че българският език е толкова богат откъм псувни, ти ще се задоволиш само с един среден пръст? – в гласът му долових нотка изненада и лека обърканост.

Хм, беше прав. Българският език е много богат. Даже си бяхме направили предизвикателство. В една тетрадка от сто листа започнахме да записваме всички псувни без да се повтарят. Повече от половината тетрадка беше изписана. И нито една не се повтаряше. Ценете българският език! Няма толкова богат език на псувни колкото нашия. И като цяло нашият език е свещен. Примерно баничка - тя нямаше превод. Или пък мусака. Ами също нямаше превод. Или най-дългата българска дума - непротивоконституциоснователствувайте. Нямаше превод. Просто българският език си е български и трябва да се гордеем с него.

Мишо ме пусна да стъпя в сравнително голямата и просторна баня с което той ме остави празна. Или не съвсем. Секунди след като ме остави на земята между краката ми се стече бялата течност, което бях сигурна, че накара Мишо да захапе долната си устна, защото го видях.

— За първи път да се радвам, че не използвахме шибан презарватив. – каза той, докато оглеждаше тялото ми и най-вече женствеността ми.