Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

26 глава

РУМЯНА

— И така. Мис Русе... кралицата на красотата и новата носителка на короната е... номер... седем - Румяна Арнолдова!

Изтръпнах. Погледнах си номера. Аз бях номер седем. Цялата зала избухна в аплодисменти, крещене и подсвирквания. Погледнах към нашата маса. Мишо беше с най-голямата усмивка на лицето, сякаш той беше спечелил. Божичко тази усмивка! Направо ми се подкосиха краката като я видях. Имаше перфектно прави и бели зъби и две трапчинки, който го караха да изглежда толкова сладък. Точно като един тийнейджър. Тез очи тъмносини бяха щастливи, а мен ме беше страх да отделя поглед от усмивката му, защото за първи път я виждах... и мамка му, май се влюбих! След толкова време... той се усмихваше. Защо не го правеше по-често?

Придвижих се бавно, докато отивах към миналогодишната носителка на короната, която беше малко по-ниска пр мен, с голяма къдрева коса и сладка усмивка. Сложиха ми лентата и накрая короната, която сякаш беше точно за моята глава. Цялата треперех и имах чувството, че щях да се струполя на пода. Какво нещо било живота. Докато бях в сенките на семейството си, сега бях кралица на красотата. Фотографите се събраха, за да ме снимат, както с организаторката, така и с миналогодишната носителка на короната. Имах чувството, че щях да припадна. Просто най-накрая можех да изкарам насъбралият се въздух в мен и да отпусна малко или много напрежението в мен. Но все още треперех. Просто все още не можех да повярвам, че имах своя собствена корона и още три ленти, заедно с тази на "Мис Русе - първо място".

— И сега, нека нашите момичета за последно да минат по подиума, водени от новата Мис Русе - Румяна Арнолдова! – каза водещата и аз със смела крачка на победител поведох момичетата.

Обаче в полезрението попаднаха и семейството ми, които опредлено ме бях разпознали и бяха истински щастливи. За първи път виждах майка ми толкова усмихната заради мен. Тя никак не се беше променила. Баща ми също... но моята сестра беше станала по-голяма, съответно и по-красива. Никога нямаше да бъда като нея.

Но какво от това? Аз бях Мис Русе! Победителка в конкурс за красота. Нещо което никога не вярвах, че щеше да се случи. Трябваше да благодаря на Мишо, за всичките тренировки, вяра в мен и най-вече отделеното му време за мен. Защото ако не беше той - никога нямаше да спечеля този конкурс. Никога нямаше да нося тази корона на главата си. Никога нямаше да имам смелостта да тръгна по подиума. А сега за първи път се почувствах истински красива. Светкавици на фотоапарати заслепяваха очите ми, но не и усмивката ми, която беше най-голямата която някога имах на лицето си.