Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

3 глава

Оставях малкият си куфар на леглото, когато Мишо влезе в стаята, без да каже и дума, и грабна куфара ми. Аз се ококорих и го последвах без да казвам нищо. И все пак реших да се нацупя. Зет го следеше и душеше куфара ми сякаш имаше нещо нелегално вътре. Е, от части имаше, но не беше нищо особено. Пък и знаех, че Зет беше свикнал с тези неща. Поех си дълбоко и шумно дъх, следейки Мишо внимателно, за да видя къде, по дяволите, отнасяше куфара ми. Да не би да ми беше избрал специална стая - килерът? Нямаше и да се учудя. И Мишо все пак не си направи труда да каже нищо. Все същата мълчалива мастия. Вляза в една стая, чиято врата беше широко отворена и се изненадах от огромната спалня в която се намирахме.

— И там си ми беше добре. – сопнах се щом видях как остави куфара ми до леглото.

— Няма да спиш в онзи килер. – заяви твърдо без възможност да противореча.

Добре, беше прав, че стаята наистина беше като някаква кутийка и само с едно двуетажно легло и един шкаф, който запълваха цялата "стая", но не ми трябваше повече. Тази стая тук беше... еха! Впечатление ми направи, че пода беше от плочки, имитиращи камък. Стените бяха в бели цветове - типично за Гърция. леглото беше по средата на стаята с изненадващо големи размери, а отстрани имаше панорамни прозорци, които водеха към голяма тераса с маса, столове и два бели пластмасови шезлонга. Имаше и телевизор пред леглото и това беше моментът в който осъзнах, че Мишо май харесваше телевизията. Имаше рафт с най-различни книги, за които беше излишно да казвам, че бяха на гръцки. Тавана беше от тъмно дърво, а в единият ъгъл на стаята имаше драцена в бяла саксия.

— Тук има прекалено много бели цветове. Това ме депресира. – признах оглеждайки стаята.

— По-добра е от онзи килер. – каза ми и Зет започна да души ъглите на леглото. – Да не си посмял с мръсните лапи да се качиш върху чистите чаршафи! – изръмжа Мишо насреща му и Зет се сви виновно. – Ще му измия лапите. Това говедо може всичко, но не и да си чисти лапите само. Знаех, че забравям нещо на което трябваше да го науча. – промърмори той и хвана Зет за черният му нашийник с шипове. – И ми напомни моля те да му махна шибаната каишка, защото наистина не е приятно да спи с нея.

Секунди ми трябваха да обработя информацията и да смеля всичко преди да избухна в изстеричен смях. Зет редовно спеше в леглото на Мишо. Това означаваше, че... о, боже мой! Корема ме болеше. А тези шипове си бяха остри. Дали го беше набол в задника? Или някъде другаде? Неее, край! Това беше. Само можех да си го представя какво псуване беше паднало след това. Този нашийник беше специално направен за Зет. Винаги когато Мишо излизаше да го разхожда я обръщаше, така че шиповете да бъдат отвътре - тоест да се опират във врата му. И сега може би ще си кажете, че така е измъчвал животното. От части - Мишо наистина го измъчваше, но беше за доброто на всички Зет да се разхождаше по този начин. Ротвайлера е наистина много опасно куче и трябва да бъде под строг контрол. Към Мишо винаги се държеше добре и беше миличък, глезеше се като котка и така нататък, но към другите беше напълно озлобен. Мишо го беше научил така. Имаше случай, когато беше нападнат, докато Зет е бил с него. Тогава е нападнал без дори да чака команда. Нападателя така и не оцелея, а Мишо едва разтървал Зет. Но интересното беше, че с мен беше свикнал, дори и да не ме виждаше често. Постоянно ми се глезеше и беше добронамерен към мен. Нямах идея защо или как, но беше факт.