Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

11 глава

Какво беше това мокро нещо на лицето ми? За бога, и лигаво?! Чуваха се тропания и разместване на неща. Чувствах се като пияна. Бях толкова безориентирана. Колко беше часът и по-важното - къде бях?

— Зет, още ли не е будна, мамка му! Ще закъснеем. – чух мърморенето на Мишо и тежкото му дишане.

Леглото потъна още повече и секунди след това усетих гъделичкане с нещо меко по носът ми. Потърках носа си и пак усетих това нещо. Започнах да ръкомахам и ударих звучна плесница по нещо твърдо и горещо. Обърнах се на другата страна и вдигнах среден пръст.

— Шибай се! – измърморих сънено.

— Предпочитам да шибам теб. – щом чух перверзният му коментар завъртях главата си и го погледнах с никакъв поглед, колкото да видя дали беше Мишо. – Ставай! Ще закъснеем!

— Искам да спя! – измрънках точно като едно малко дете, което трябваше да става за училище.

— Ще те извлека от леглото както си чисто гола и ще те пренеса така и на летището. – гласът му беше заплашителен и пращеше в сериозност.

— Давай! Предпочитам го. – признах и се обърнах отново да спя.

— Не-въз-мож-на! – всяка сричка я подчерта с ръмжене.

Завивката се издърпа и студенина полази голото ми тяло. Свих се, но не за дълго, когато Мишо ме взе на ръце. Изпищях и започнах да се гърча, докато той ме разнасяше из хотелската стая. Не вярвах, че щеше да изпълни заканванията си и да ме пренася гола по летищата. Миг по-късно той ме пусна и тялото ми потрепери, заради ледените плочки. Отворих едва очи установявайки, че ме беше за замъкнал в банята. Погледнах го въпросително с мижав поглед, а той ме пусна изцяло и отиде до вратата.

— Оправи се. Имаш по-малко от двайсет минути. Даже много съм ти отпуснал. Пък ако искаш можеш да пропуснеш да си вземеш душ. Нямам нищо против да миришеш на мен. – каза ми преди да излезе от банята и затвори вратата.

МИХАИЛ

Зет отиде до вратата на банята и да души под нея. Явно добре го бях научил с Румяна. Метода по който го бях научил обаче да я разпознава, може би щеше да я стресне. Пф, сякаш ми пукаше. Ако не го бях направил сега щеше да е наръфана от него. Или пък не? Румяна излъчваше позитивизъм и любвеобвилност. Не знам въобще как се беше забъркала с тези лайна. Можех да зная всичко, но малко ми отбягваше това, че от много заможно и наистина уважавано семейство - тя беше решила да избяга и да стане такава, каквато беше сега. И въпреки, че тогава е имала проблеми относно тялото си, сега беше с наистина оформено и стегнато тяло. Някак тя ме радваше. Самото ѝ излъчване и начина на говорене ме караше да се чувствам в свои води. Нещо, което не бях чувствал от години. Но тя знаеше как да предразполага хората да говорят. Включително и мен.