Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

34 глава

МИХАИЛ

Може би, когато Румяна беше с мен ми беше много по-спокойно. Сякаш тя по някакъв начин ми казваше да се успокоя, но чрез телепатия. Беше ли възможно това?

— Искам да те поздравя лично, Румяна! За първото място на конкурса за красота. Определено не са сбъркали. – каза ѝ Атанас, което малко ме напрегна.

— Благодаря ви! Нямаше нужда. – тя поклати глава и се усмихна сладко.

— Нека на ти. – помоли Атанас и след това погледна към мен. – Наистина си мое копие. Не мога да повярвам, че едва тази сутрин разбрах, че си ми син.

— Да, милата ми майчица не обича да споделя кой знае колко. – озъбих се, а Румяна стисна ръката ми в знак да се успокоя.

— Знам това, много по-добре отколкото си мислиш. – копелето извобще не обръщаше внимание на думите ми. – Знаеш каква е била професията на майка ти. – кимнах и той погледна към нея. – Тогава тя се занимаваше само с мъже, които имаха много пари. За да може да се издържа. Имаше колежка, и точно тя ме свърза с майка ти. Харесах я още момента в който я видях. Тогава имах малка престъпна организация и изкарвах наистина големи пари. Това и ми отвори шанс с майка ти. Обаче нещото, което не исках бе да я загубя. Държах някакъв баланс, за да мога да се срещам с нея и да поддържам бизнеса си. Всичко беше нормално, когато тя започна да ми се изплъзва от ръцете. И аз го усещах. Опитвах се отново да се добера до нея, но не можех. Тя се покриваше. И то наистина много добре. Докато накрая не загубих следата ѝ. Продължих да я търся известно време след като бях загубил всякакви улики, но мисля, че е излишно да кажа, че съм се провалил. А и точно тогава ме хванаха и лежах в затвора не дълго, защото имаше кой да ме измъкне. След като излязох от затвора и поех първата глътка въздух на свободата, си казах, че преставам с престъпният живот и ще си изградя по-хубав. Така и направих. Година или две след аферата с майка ти, някой ми подхвърли, че тя е родила. Бях наистина изненадан, но и тогава тя се виждаше с други, не само с мен. Което ме наведе на мисълта, че детето не е от мен. Признавам си, че тогава се ядосах страшно много, защото все още изпитвах някакви чувства към нея и си казах, че няма да погледна назад. Каквото и да се случва. Ако знаех, че ти си мой син, щях да се преборя за родителските права и да те взема при мен. Вярно е, че на няколко пъти мои хора те следяха и ми пращаха снимки на теб и аз забелязах приликата между нас, но си мислех, че си въобразявам, и че няма как да си мое дете. Затова и престанах с всичко и се съсредоточих само в бизнеса си. Но доста често се сещах за теб и тогава в мен нещо се изостряше. Сякаш нещо ме караше да те защитавам. И сега разбирам, че това е бил бащинския ми инстинкт. Съжалявам, че не съм се поинтересувал повече от теб и това да разбера дали наистина си мой син, но ако можех да върна времето назад и да те отгледам аз - повярвай ми, бих го направил.