Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

8 глава

Мишо знаеше как да ме отпусне. Въпреки, че аз се смях, той пак остана сериозен и не се усмихна. Що за човек беше той? Дори не направи опит за усмивка, но забелязах, че се държеше много дръпнато. Сигурно, защото беше преспал с мен и не искаше да имаме повече общо. Той беше такъв и това извобще даже не ме притесняваше. От него не можех да очаквам нищо, пък и аз нямах чак такива илюзии за него. Всъщност нямах за никого. Зет се беше излегнал на дивана и спеше спокойно, докато изведнъж не вдигна глава рязко и премигна няколко пъти. Огледа се наоколо и започна да души дивана.

— Кошмар ли, момче? – попитах го и се пресегнах да го погаля, но той беше бърз и скочи от дивана. – Зет? – повиках го, а той наостри уши и започна да души наоколо.

Движеше се предпазливо и сякаш сканираше всеки периметър. Стигна до прозореца и започна да го души. Изведнъж и аз се напрегнах щом видях да прави това. Да скочи така изведнъж и да започне да души наоколо напрегнат не мисля, че беше за успокоение. Зет приклекна и започна да ръмжи. Изправих се рязко и тръгнах след него. Зет се обърна към мен продължавайки да ръмжи защитнически, и сякаш очите му ми казваха да бягам. Застанах отстрани на прозореца и надникнах за секунди. Отпред имаше човек облечен в черно и качулка, който осветяваше къщата и я оглеждаше, докато я снимаше. Очите ми се разшириха като забелязах и черният микробус, който беше спрян отстрани. Хукнах нагоре по стълбите с опасност да падна, взимайки по три стъпала наведнъж, защото страхът направо ме изпиваше. Влетях в стаята където бяхме с Мишо, който вече спеше на леглото. Това не ми спря да му скоча, за да го събудя.

— Събуди се!

— Еби си майката! – напсува ме, аз впих острите си нокти в тила му. – Ау, мамка му! – щом повиши тон аз му запуших устата и той ме изгледа неразбиращо.

— Има някакъв човек отвън, който оглежда къщата. Мисля, че я снима, а Зет откачи. Страх ме е! – казах набързо и Мишо сякаш загря в същият момент.

— Махаме се оттук! – отмести ме от него, след което скочи от леглото.

Дори нямаше време да се разсъни, докато грабваше някакъв панталон и го нахлузи за части от секундата. Аз бях само по бикини тип прашка и един черен потник с дълбоко деколте. Реших, че нямам време за нищо и просто извадих пистолета си
"Walther PPQ M1" и го проверих набързо дали беше зареден. Пълен пълнител, които върнах обратно, докато Мишо отнасяше куфарите и се оглеждаше. Имахме късмет с гаража, че можехме да влезем там без да излизаме от къщата.