Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

24 глава

МИХАИЛ

Не знаех кой беше по-нервен. Аз или тя. Познавах Рига като петте си пръста, обаче сега бях толкова дезориентиран, че не знаех от къде се влизаше. Асен беше с мен и на няколко пъти ми се присмя, за това, че дланите ми се потяха и изтървах веригата на Зет. Беше забранено за кучета и разбира се, че нямаше да им уважа правилата и като партиен директор щях да си вляза със Зет и дори копче не можеха да ми кажат. Румяна беше горе и се оправяше. Аз самият се притеснявах да се кача горе, а тя как ли се чувстваше? Дори когато пренасях един тон марихуана през границата с Турция не се притеснявах толкова, колкото сега. Чакахме моето момиче - Тияна, Илев със съпругата си и Антонио, заедно с Кристъл. Румяна наистина се сприятели доста с нея и даже май си станаха добри приятелки.

— Пета цигара палиш, Мишо. Успокой се. – направи ми забележка Асен, а аз само му размахах среден пръст и си дръпнах от цигарата.

Кой педерас излъга, че цигарите успокояваха?!

— Спокоен съм. – дори сам не си повярвах.

— Виж, брато, Румито си е наистина секси парче. – той се усмихна невинно щом го изгледах на кръв след този му коментар. – Ако не грабне първото място, то второто е нейно.

— Я млъквай! Тя ще спечели първото място. Короната е нейна. Знам го и без да подкупвам журито. – признах и започнах да тупам нервно с крак.

Можех ли да изстерясам тук, пред хотела, още преди да беше започнал конкурса? Не. Румяна нямаше да ми го прости. Исках просто всичко да се приключва, защото имах чувството, че имах примка около врата си и се затягаше около него след всяко мое вдишване. Зет също беше неспокоен. Явно ме усещаше. Нещото обаче което привлече вниманието ми, бяха семейство - мъж и жена и момиче с тях, дъщеря им... до болка познати хора. Хора, които можеха да преобърнат вечерта. Семейството на Румяна. Нямаше начин да ги объркам.

Майка ѝ беше леко мургава, точно като Румяна. Беше си подбрала червен панталон, с черен дантелен потник и червен блейзер. Косата ѝ, която имаше омбре с два нюанса по-светъл от естественият ѝ цвят беше изправена и оставена да пада свободно. По врата ѝ имаше няколко колиета и едно което падаше пред гърдите ѝ, които не бяха толкова големи, колкото на Румяна. Беше си сложила малки обеци, почти незабележими, но грима по лицето ѝ беше в точни количества. И въпреки възрастта си - тази жена изглеждаше... удивително.