Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

16 глава

Пътувахме към Русе с пикапа на Мишо, който Асен управляваше безпроблемно. С Мишо не бяхме спали нито вечерта преди полета, нито по време на полета. Затова ние се бяхме настанили отзад, опрели глави един на друг оставяйки се на пътя да ни преспи. Както и стана. Зет беше на предната седалка и беше страшно послушен. Аз не успях да дремна кой знае колко, но Мишо си беше откъртил. Явно беше уморен. Беше опрял главата си на рамото ми и се беше отпуснал напълно, което означаваше, че спеше дълбоко. Асен не знаеше, че бях будна и го бях чула да пее. Това момче имаше пленяващ глас. Макар и тихо, гласът му пак достигаше до ушите ми и аз се наслаждавах на това. Асен можеше и да не го осъзнава, но начинът по който пееше беше божествен. Можеше да те изпрати другаде. Караше те да се наслаждаваш на гласът му, който преминаваше през тялото ти и го караше да се подчинява.

— Имаш уникален глас. – започнах дрезгаво и видях в огледалото за задно виждане как се ококори и изчерви леко.

— А-а... съжалявам ако съм те събудил. – започна леко разтревожено.

— Не! Просто не можах да заспя. Пък и наистина ми харесва начина по който пееш. – признах и той се усмихна.

— Мишо май спи дълбоко? – предположи той и аз кимнах. – Той отказва да ми каже. За това между вас. Да не би да си го накарала да мълчи?

— Какво? – ахнах в изненада. – Не! Няма нищо между нас. Просто Мишо е инат и всичко трябва да става на неговата. Пада си нервак.

— Така е. Макар и да не съм живял кой знае колко с него, мога да кажа, че той не е такъв за какъвто се представя. Нямаш си и на идея колко неустоим става за жените щом се усмихне. Жалко, че не го е правил от много време. – каза с носталгия в гласът си.

— А... защо не се усмихва? Сигурно има причина. – предположих и Асен въздъхна.

— Има доста фактори за това му състояние. Но най-вече е заради Елена. – каза той и аз се зачудих за коя говори. Тръгнах да задавам въпроса си, но той ми отговори преди това. – Бившата му. Той наистина я обичаше много силно. Беше му наистина трудно да я пусне. Както вече си разбрала - той е инат. Но се затвори в себе си след нея. Сякаш света за него приключи. Две години тъна в мъка и носни кърпички. Накрая си взе Зет и бавно и полека стъпи на краката си. Даже сега като го гледам не мога да кажа, че е стъпил много здраво на земята. Още не може да я преживее.