Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

14 глава

Той хвана ръката ми и буквално ме завлече нанякъде. Стреснах се първоначално и усетих странно стягане в коремната област. Какво мислеше, че прави? Зет все така стоеше и само ни наблюдаваше. Точно когато имах нужда да започне да дърпа Мишо за крачола отново, ротвайлера беше решил да си лежи. Вкара ме в банята и ме засили към плота. Хвана ме в последният момент и ме изправи пред огледалото. Косата ми покри за миг лицето ми и малки кичурчета се заплетоха в миглите ми и залепиха за балсама на устните ми, но Мишо бързо премахна косата от лицето ми и я сложи отзад хваната в опашка в юмрука си. Хвана ръцете ми отзад на гърба в едната си ръка и ме накара да изпъна гръб.

— Гледай се! – изръмжа в ухото ми и аз игнорирайки командата му забих поглед в неговия, които все така ме пронизваше и разхождаше по покритото ми с широкият суитчър тяло. – Не гледай мен, гледай теб! – нареди ми и накара главата ми да се завърти към мен. – Погледни това лице. Тези устни. Тези очи. Перфектните и не толкова очевидни скули. – започна да изрежда и видях как бузите ми придобиха розов цвят. – Прекалено си перфектна! И това само с лицето. Тялото ти. То има всяка нужна извивка за перфектното. Гърдите ти са перфектни - нито прекалено големи, нито прекалено малки. Корема ти - плосък и стегнат. Краката също! Задникът ти, еби му майката, до сега не бях виждал такъв! Кое не ти е перфектно, мамка му?!

Стоях и гледах с паднала уста след всичко което каза. Показваше всичко и оглеждаше тялото ми с голям интерес. Тъмните морета бяха загубили цвета си и изглеждаха като черно мастило. Дишането ми се учести щом започнах бавно и полека да осъзнавам, че той наистина каза тези думи пред огледалото, за да ми докаже колко бях "перфектна". Той, дето беше притежавал стотици жени, казваше на мен, че бях перфектна. И това как нямаше да ме размекне? Беше толкова мило от негова страна. Както го гледаш един грамаден, страшен, но в същото време подмокрящо секси мъж, той в себе си всъщност беше нещо друго, съвсем различно. Нещо което все още не можех да разбера.

— Перфектна! – изръмжа в близост до ухото ми, което накара онази тръпка да мине по тялото ми и кожата ми да настръхне. – Не го ли разбираш, мамка му?

— Мишо. – излезе като дихание от устните ми, тей като все още търсех гласът си.

— Розичке. – прошепна, карайки дъхът ми да секне и пеперудите в корема ми да откачат.