Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

37 глава

Пътят, както и снимките преминаха ужасно. Мишо постоянно се дърпаше от мен, не искаше да ме докосне, макар, че снимките бяха планирани по този начин. На няколко пъти стисна силно ръцете ми, чак до болка, но аз си го заслужавах, затова не казвах нищо. Тияна на няколко пъти ни пита дали всичко беше наред, а ние ѝ отговаряхме положително. Не искахме да съсипваме празничният ѝ ден. Но денят ни заедно с Мишо те първа предстоеше. Трябваше да бъдем заедно дори на една маса. Та той не можеше да ме погледне, камоли да седим на една маса заедно. На няколко пъти изпуши по една цигара и крачеше колкото неспокойно, толкова и бясно. Аз не смеех да се доближа до него, или да го питам нещо. Колкото и пъти да ме погледнеше извърташе очи. Снимките бяха мъка. Той беше точно като едно инатесто дете, даже отказваше да се снима, но Тияна го убеди.

Сега просто седяхме и приемахме поздравления от гостите за женитбата. Колкото пъти Мишо се допреше до мен, толкова пъти се дърпаше като опарен. Някой от гостите забелязаха това, но определено не смееха да кажат нищо. То и как щяха, като знаеха името Михаил Белоев само с отвратителни и страшни слухове. Гледах просто да се усмихвам и да не привличам кой знае колко внимание. Нямаше смисъл просто. Макар и да исках да се разплача. Как можех да бях такава мръсница и уличница?

Щом всички гости, плюс шафери се изредиха, като Мишо изгледа сексито по плашещ начин, докато той стисна нежно ръката ми, се извиних и отидох до тоалетна. Трябваше малко да се усамотя. Щом се погледнах в огледалото веднага видях отчаянието си в очите, както и рошавата ми коса. В този момент просто исках да потъна в дън земя. Да изчезна. Просто не исках да бъда тук. Какво ми костваше просто да си седя мирно на задника и да не правя глупости? Защо не се спрях? Защо позволих това да се случи? Как можах извобще да си го помисля? Влязох в едната тоалетна (бяха четири) и се заключих. Като за тоалетна имаше доста голямо място. Също така беше добре изолирано. Разсмях се за мисълта, че беше направено, заради когато някой пърди и да не се чува. А беше ли възможно? Но доброто ми настроение не траеше дълго, защото отново се върнах към това как Мишо просто тръгна без да каже нещо. Не беше в негов стил. По-скоро щеше да се ядоса, да пребие сексито, но това не се случи. Или беше решил да не разиграва сцени, или просто не му се занимаваше. Пък и защо исках да се пали за това? Ние просто правехме секс заедно и нищо повече.