Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

30 глава

РУМЯНА

Божичко, главата ми! Не за първи път имах близка среща с махмурлука, но определено след всичко, което изпих беше нещо ужасно. Главата ми пулсираше, краката ме боляха, но това което ми направи впечатление бе, че бях в легло. Престраших се да отворя очи, молейки се да не бях направила някоя тъпотия, защото усещах, че бях само по бикини, тей като хладнината веднага се плъзна по тялото ми, когато отметнах завивката, защото ми беше прекалено топло. Сякаш радост и успокоение нахлуха в гърдите ми, когато разпознах стаята на Мишо. Но беше съвсем за кратко, защото спомен от снощи разряза моментите ми и показа един, на който бях обещала на Мишо да не се бавя, и че щях да се прибера на време. Но май той ме беше прибрал? А какво се беше случило с Асен? Дали беше добре, защото и той не пиеше по-малко от мен? А как ли беше реагирал Мишо, когато ме беше прибирал... от където и да ме беше прибирал?

— Боли ли те главата? – реторичният му въпрос ме накара да погледна към него.

Беше с тъмносини дънки, обхващащи добре стегнатите му бедра, а острани с верига, която приемах за доста секси. Беше с тъмнозелена тениска, която беше малко намачкана. Черната му коса беше оставена да пада свободно по челото му, а перфектно гладкото му лице сякаш ме викаше да го докосна, целуна и да видя разтеглено в онази негова широка усмивка. В ръката си държеше прозрачна часа със странна течност вътре, малко наподобявайки на вода взета от блато.

— Много. – промърморих и се опънах като котка, без особено да ми пука, че бях почти гола.

Той поклати глава и се доближи до мен. Подаде ми чашата, а аз го изгледах с доза недоверие, защото това нещо изглеждаше наистина гадно. Мишо само ми кимна в знак да го изпия и аз се изправих в седнало положение, докато той търпеливо ме изчакваше. Движенията ми бяха забавени, заради болките в главата. Боже, повече никога няма да пия! – казах си наум, но в действителност сама не си вярвах. Поех чашата и я изгледах с погнуса.

— Гълтай! Да, изглежда гадно и като повърнато, на вкус е още по-ужасно, но махмурлука няма да го има до максимум час. – сериозността в гласът му ме накара да го погледна все със същата погнусена гримаса.

— И очакваш от мен да го изпия? – попитах смаяна.

— На мен това нещо лично много пъти ми е помагало след такива тежки нощи. До час главоболието е забравено и си свежа. – усведоми ме, но въпреки това май предпочитах да си седя с главоболието, вместо да изпия това ужасно нещо. – Не ме гледай така, а го изпивай! Колкото по-бързо го глътнеш, толкова по-бързо ще се оттървеш. Няма да съжаляваш за решението си... е, поне след час.