Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

9 глава

Поредното модно ревю на сестра ми. Тя също беше с кестенява коса, която беше сравнително по-дълга от моята. Имаше много други красиви кандидатки, но сестра ми просто избиваше всяка конкуренция. Тя продаваше някакво специално излъчване. Такова, каквото те караше да заковеш поглед само и единствено в нея. Тялото ѝ беше с най-перфектните ѝ извивки, нужни, за да завърти главата на всеки тук. Оскъдния бански покриваше малка част от тялото ѝ. Косата ѝ беше накъдрена в крайщата и имаше съвсем лек грим, защото тя си беше ествествено красива.

Майка ми беше усмихната до ушите, докато я наблюдаваше с тъмнозелените си очи. Майка ми също беше като нея. Красива и елегантна моделка. Косата ѝ имаше два нюанса по-светли от естественият ѝ цвят омбре, и също като сестра ми беше на накъдрена в краищата. Носеше прилепнал по пищното ѝ тяло бял потник с остро деколте. Краката ѝ бяха слаби и стегнати в кожената ѝ черна пола. Както винаги си беше сложила дълги падащи обеци с кристали, както и нежно колие подарено от баща ми.

Баща ми беше преуспял и многоуважаван бизнесмен. Занимаваше се с недвижими имоти, които бяха възможно с най-доброто качество. Той беше с поддържана светлокафява коса и тъмни кафяви очи. Изглеждаше изключително властен в неговите костюми. Не ни лишаваше от нищо и в същото време беше толкова добър баща. И той не обръщаше внимание на това каква бях аз. Винаги ми казваше, че аз бях красива по мой си начин, и че знае, че някой ден ще ме гледа как крача на някое модно ревю. Казваше ми, че ще чака деня в който ще му донеса някоя лента, с нетърпение.

И накрая аз. С наднормено тегло, дебели бузи и проскубана коса. Защо? Защо трябваше да бъда такава? Какво толкова бях съгрешила, че изглеждах по този начин? Завиждах на сестра си за всичките ленти, корони и титли, които получаваше от тези модни ревюта. Два пъти беше станала Мис. А аз бях излагацията на семейството. Но аз не исках да бъда такава. Просто исках един нормален живот. Сестра ми беше много популярна в училище и момчетата все я наобикаляха и се прекланяха пред красотата ѝ. На мен ми писна да живея в сенките на семейтвото си. Да бъда подигравана от всички. Да бъда отбягвана. Да нямам приятели. Тежах жестоките осемдесет и осем килограма. Бях само на шестнайсет. Дебела и грозна. Щях да си остана такава, но не можех да търпя повече това. Тази шибана атмосфера. Предмишниците ме сърбяха, защото разрезите бяха хванали коричка. Но вече не исках да гледам само моята кръв. Исках да се докосна до друга. На различен човек. Исках да бъда мафиот. Да мога да си отмъстя на всичко и всички.