Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

20 глава

РУМЯНА

Нямах идея какво беше това, което видях. Чернокосата само дето не си беше вкарала ръката в дънките му. Не че ми пукаше де. Просто ми направи впечатление това, че Мишо до вчера не можеше да се изправи от леглото, а сега беше готов да замъкне някоя в него. Не изглежда момичето, което имаше външен вид на проститутка, да се смущаваше, или поне да ѝ беше малко неудобно от действията си. Мишо също не възразяваше, даже имах чувството, че се тикаше в ръцете ѝ и се опитваше по всякакъв начин да я прикани. Ама за тези неща бяха измислени стаите, а не да се натискат и почти изчукат пред магазина. Но на мен не трябваше да ми пука.

— Трябва да направиш една огромна услуга на мен и един приятел. – той заговори изваждайки ме от мислите ми за него и онази красавица.

Или по-скоро курва?

— Каква? – попитах го, докато вървяхме към апартамента му.

— Ситуацията е следната - той се запозна с едно момиче, което работи на бензиностанцията след КАТ в посока Николово. Видях се с въпросното момиче и мога да кажа, че... не ми харесва особено. Не говоря външно. Има вид на ангел, обаче странното е, че за нея няма почти никаква информация. Дори е оплетено около родителите ѝ. Не знаем кои са истинските ѝ.

— Какво искаш да кажеш под "не ми харесва особено"? – прекъснах го и той изръмжа, точно заради това.

— Не ме прекъсвай! – нареди и аз му се изплезих, което го накара да извърти очи. – Вярваш ли в душевните лечителки? Тези, които уж могат да извлекат болката и страданията ти? Онези и със сеансите.

— На къде биеш?

— Тя май е такава. – погледнах го като пълният идиот, заради това което го чух да казва.

— Ти сериозен ли си? – изхилих се, защото не знаех, че Мишо се поддаваше така на клюките.

— Напълно. Стопроцентово сериозен. – Ей, не се базикаше този човек. Затова и се прокашлях, за да предотвратя следващ кикот. – Наистина може да е такава. Усетих го.

— Наистина? – повдигнах вежда и се чудех защо все така не можех да му повярвам?

— Не се ебавам! Това момиче е толкова... не знам. Не мога да го обясня, но знам само едно - болката която изпитвах изведнъж стана много по-лека. И това не ми харесва. Това момиче ме гледаше по особен начин. Трябва да се запознаеш с нея и да изкопчиш информация. Аз нищо не мога да намеря и мамка му, това ме влудява! – накрая го изръмжа като дете, което не получава своето.