Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

29 глава

МИХАИЛ

Това което споделих на Румяна... за живота си... сякаш ми олекна. Сякаш вече не чувствах тъгата и болката толкова силна. Открих се пред нея и странното беше, че не съжалявах за това. Всъщност бях освободен от доста голяма част от товара си. Но нещото което малко ме разтревожи беше, че тя не звънна. Може би беше изморена. Но всичко ми се изясни, когато Асен ми звънна в четири без двайсет сутринта. Веднага му вдигнах, докато все още се разсънвах.

— Ало? – проговорих с дрезгав от съня глас.

— Мишо... ъъъ, ще дойдеш ли да ни вземеш?

— Ни вземеш? Множествено число? Кой е с теб? – разтърках очи и се надигнах в седнало положение.

— Румяна... която след малко ще заспи на рамото ми.

— Румяна? Какво прави с теб тя? Ти ли ѝ даде идеята да стои до късно?

— 'Ей, я се успокой! Ако не бях с нея знаеш ли как щяха да се изчукат с ония?

К-какво?!

— Идвам веднага! – изстрелях и затворих.

Как така "да се изчукат с ония"? Покрай какви се беше въртяла? Тя, че си беше луда глава - беше си, но чак пък да се изчука с някой? Нямах представа, но сякаш вляха обилна доза бяс във вените ми. Искрено исках да извия врата на "онзи". Облякох се възможно най-бързо, защото исках час по-скоро да стигна до центъра и да взема Румяна. Асен можех да го оставя там. Той беше виновен за всичко, най-много за това, че Румяна беше там, най-вероятно и пияна. Мама му стара, защо се доверявах на този откачалник? Може да ми беше полу-брат, но определено не беше взел сериозността ми. Жалко за което. Щеше да бъде страхотно, но всичко хубаво на едно място - нямаше.

***

През целият път буквално псувах дори мравките, които ми пречеха да стигна при Асен и Румяна. Двамата бяха седнали на пейките пред фонтаните, а Румяна беше забила главата си в рамото му. Короната ѝ беше в едната ръка, а лентата "Мис Русе" все още седеше на нея. Веднага изскочих почти в движение от пикапа си и с бързи крачки се отправих към тях. Асен побутна Румяна, но тя само го удари и се намести. Момента в който се сгуши в него, буквално я хванах и я отскубнах от Асен. Тя изпищя, а аз я хванах булчинската.

— Я внимавай с резките движенията бе, мастио! – извика заваляно и секунда след това ме лъхна на алкохол.