— Мислиш си, че съм живял добре? Лъжеш се! И то жестоко. – гласът му беше тих, въпреки беса му, докато прекосяваше разстоянието от леглото до прозореца.
— Трябва да е така! А и когато се появи онази, ти направо беше като в транс. Започна да те обвинява в смъртта на сестра ѝ, а ти си седеше просто така и мълчеше. Никога не те бях виждала в тази светлина и толкова мълчалив. Какво, по дяволите, пропускам в цялата тази история между вас!? – попитах го и видях как стегна тялото си.
Прибра ръцете в джобовете на дънките си без да отделя погледа си от прозореца. От него се виждаше река Дунав, която вмомента беше потънала в мрак. Стаята също беше мрачна. Мишо въздиша и заговори.
— Майка ми беше проститутка. Баща ми ли? Не знам кой е. Майка ми също не знае кой е точно. Проституирала е за удоволствието. Била е шибана нимфоманка. Да изкарваш пари чрез секс е било нещо като рай за нея. Когато съм се родил тя ме е отхвърлила, защото е трябвало да продължи "бизнеса си". – той спря за момент, а аз слушах озадачена от всичко. – Леля Мария се грижеше за мен. Сестрата на майка ми. Представяш ли си? Аз просто съм бил едно пеленаче, което е нямало представа от живота, а майка му извобще не се е интересувала от мен. Мразела ме е. Ненавиждала ме е. Не е искала да се грижи за мен, но вече е нямала избор, защото леля Мария я е заплашила със социалните. И въпреки всичко ме гледаше, докато не ме приеха в детска градина. Носеше ме първи и ме взимаше последен и някой път даже ѝ звъняха, защото ме забравяше. По цяла нощ седях сам, защото майка ми беше по домовете на някакви загорели чичаци, търсещи секс. Ама животът продължаваше и аз растях. Леля Мария често идваше и то, за да ми донесе храна, защото моята "майка" не се сещаше за мен. – начина по който каза "майка" беше изпълнено с презрение и гняв. Истински кипящ, в него, гняв. – Първи учебен ден. Истински ад за мен. Закъснях, защото майка ми не ме събуди. Беше ми спряла алармата. Нарочно ли беше или случайно, не зная. Както и да е - отидох. Всички бяха с родителите си, а аз бях като отделен, защото нямах родители. Седнах на най-задният чин. Бях странното дете в клас. Може и да не повярваш, но бях психически и физически тормозен. По всевъзможни начини. Даже не знаех как да се защитавам. И така до трети клас. Ха, омръзна ми! Започнах да се бия. Събрах смелост и ударих. Първият ми удар беше точен и изненадващо мен самият силен. Счупих носа на едно момче. После викаха майка ми. Аз бях в дирекцията без да ми пука за това което бях направил, защото майка ми за първи път се отзова заради мен и то толкова бързо. После ми се развика. Че съм ѝ развалял "репутацията", че заради мен тя вече нямала толкова "обожатели" и не я искали толкова. Едва ли не обвини мен, че съм я съсипал. А тя като съсипа мен? Като не ме е искала - да не ме беше раждала. Можеше да направи аборт, да ме отрови, да ме убие някак, само и само, за да не живея този ужасен живот! Долна недоебана курва! – покрих устата си, заради начина по който нарече собствената си майка. – Бих се. Редовно. Е, мен също ступваха. Майка ми спря да се занимава с проституизъм и започна да пие. Кучката се напиваше до припадък и после аз трябваше да се грижа за нея. Аз трябваше да ѝ чистя повръщаното. Не знаех какво е това нормална храна. Какво означаваше майка ти да го сготви. Не познавах любовта. На тринайсет вече знаех за мафиотите. Бяха ми интересни. А и като за тринайсет годишен пикльо изглеждах като на шестнайсет. Бях си високичък и доста развит. Малко по-късно вече и аз усетих това удоволствие наречено секс. И тогава разбрах защо тя го практикуваше толкова често. Това я отпускаше. И вече бях лошото момче на училището. Онова което винаги се заяждаше с всеки. Онова което преобръщаше живота на много. Докато един ден... не попаднах на нея.
CZYTASZ
Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]
RomansРумяна Арнолдова е една двайсет и пет годишна жена, която е част от групировката СИК от дълги години. Лъчезарна, борбена и инатлива, красавицата се изправя пред много трудности, но най-вече пред трудността наречена Михаил Белоев. Той е студен, безми...