Тез очи тъмносини [ЗАВЪРШЕНА]

28 глава

— Мишо... – гласът ми трепереше, заради хлиповете ми. – Ти не си виновен за смъртта ѝ. Нямаш нищо общо с нея.

— Как можеш да кажеш такова нещо? Аз съм виновен. Че не забелязах нещата по-рано. А можех! Можех да я накарам да отиде и на лекар. Можех, но не го направих. Ако бях забелязал по-рано всичко това, сега тя щеше да бъде жива. – гласът му се загуби, а тялото му се разтресе от хлипове, които се опитваше да предотврати.

— Знам едно и това е, че ти не си виновен за нейната смърт. Сигурна съм, че тя те обича и те е обичала в часа на смъртта си по-силно от всякога. Сигурна съм, че дори и детето да беше оцеляло, ти щеше да бъдеш един наистина страхотен баща и нямаше да го лишиш от нищо. Защото ти не си като майка си. Някъде надълбоко в себе си, ти си един много добър човек. – приближих се към него и го прегърнах в гръб. – И съм сигурна, че ти си копие на баща си. Който и да е той. Сигурна съм, че той също е бил добър човек. И също така съм сигурна, че не знае за теб. Но аз съм тук. До теб. И ще бъда до теб винаги когато имаш нужда. Не трябва да се мъчиш. Знам, че ти е трудно и много тежко, но аз искам да ти помогна. Както мога. Само ми кажи как. Всичко ще направя, само и само да не те боли и да си щастлив и да виждам тази усмивка на лицето ти. Тази голяма и пленяваща окото усмивка.

Той се обърна към мен, но не позволи да видя лицето му, защото веднага зарови глава в свивката на врата ми. Сега бях висока почти колкото него. Той ме стисна силно, но не запротестирах, а и аз също обвих ръцете си около него и го стиснах колкото сила имах. Наистина беше водил ужасен живот. И сега се уверих. Но най ме беше яд, че се обвиняваше за смъртта на Елена. А сестра ѝ... тъпа и гадна кучка! Как можеше да го обвинява? Та той я беше обичал толкова много, чакал бе дете от нея, стоял е до нея в часа на смъртта ѝ и я беше молел да не го напуска... а тя какво? Обвиняваше го. Не можех да повярвам, че той се оставяше да го тъпчат по този начин.

— Нямаш вина за нищо. Просто са ти го набили в мозъка, че си виновен. Никой явно не иска да си признае, че нейното е било нещастен случай. Ти най-добре познаваш хората и знаеш, че си търсят оправдания за всяко едно нещо, защото не могат да си признаят, че всъщност те са виновни. Уверявам те, че нямаш вина за случилото се. Никой не може да управлява съдбата. Господ си е записал на кого какво ще му се случи и кога ще си отиде. Ние сме безсилни срещу него. Така било писано...