На другия ден всичко си беше както обикновено, само дето Джънгкук искаше да е близо до Техьонг. Искаше отново да изпита близостта му и не му пукаше какво му каза Юта. Дори за една вечер щеше да се наслади на Техьонг.
Реши да излезе отвън клуба, тъй като нямаше много клиенти. Техьонг също излезе по случайност. Не знаеше, че и Джънгкук е там.
Седна на стълбите и тогава видя, че Джънгкук стои пред него. Малкия пушеше.
Техьонг взе цигарата от устата му и я хвърли на земята, тъпчейки я с крак.
Джънгкук го погледна въпросително.
Техьонг:
-Вредно е да се пуши.
Джънгкук:
-Тогава защо сега пушиш?
Техьонг:
-Аз съм голям. Ти имаш ли 18?
Джънгкук го погледна скептично.
Джънгкук:
-На 20 съм.
Техьонг:
-Супер.
Джънгкук:
-Виж за онази вечер...
Техьонг го прекъсна:
-Знам... Съжалявам. Да го забравим, нали?
Джънгкук:
-Не аз...
Техьонг отново го прекъсна:
-Знам... Не слушай Юта. Казах ти... Той просто ревнува.
Джънгкук:
-ХАРЕСВАМ ТЕ, МАМКА МУ! ИЗСЛУШАЙ МЕ!!!
Техьонг го погледна с неразбиране.
Те:
-Температура ли вдигаш?
Джънгкук:
-Нищо ми няма!
Те:
-Я повтори каквото каза.
Джънгкук:
- Аз-Те-Харесвам!
Техьонг:
-Това исках да чуя.
Техьонг се усмихна.
Джънгкук:
-И онази вечер беше хубаво...
Техьонг:
-Спокойно, ще го продължим някой ден ако искаш.
Джънгкук:
-Искам...
Те го прегърна.
Техьонг:
-Виждаш ли онази звезда... Най-голямата.
Джънгкук:
-Дап.
Техьонг:
-Очите ти блестят по-силно от нея.
Малкия се усмихна и се изчерви.
Техьонг:
-Не е ли така?
Джънгкук:
-Аз... Не знам.
Техьонг:
-Сладък си. Хайде да влизаме.
